Йоан 8
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Иисус Христос прощава на прелюбодейката
8 А Иисус отиде на Елеонската планина. 2 Рано сутринта дойде пак в храма. Целият народ се събра при Него. А Той седна и ги поучаваше. 3 Тогава книжниците и фарисеите доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата, 4 казаха Му: „Учителю, тази жена беше хваната по време на прелюбодейство. 5 (A)А Мойсей ни е заповядал в Закона да убиваме такива с камъни. Ти какво ще кажеш?“ 6 Те казаха това, за да Го изкушат и да имат в какво да Го обвинят. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да им обръща внимание[a]. 7 (B)И понеже продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“ 8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята. 9 А те, като чуха това и понеже съвестта ги бореше[b], разотидоха се един по един, като започнаха от по-старите, та до последните. Иисус остана Сам с жената, която стоеше по средата. 10 Като се изправи и не видя никого освен жената[c], Иисус ѝ каза: „Жено, къде са твоите обвинители[d]? Никой ли не те осъди?“ 11 Тя отговори: „Никой, Господи!“ Иисус каза: „И Аз не те осъждам. Иди си и отсега нататък не съгрешавай вече.“
Иисус Христос е светлината на света
12 (C)Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“ 13 (D)Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам свидетелстваш за Себе Си. Твоето свидетелство не е истинно.“ 14 (E)В отговор Иисус им каза: „Въпреки че Аз сам свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл или накъде отивам. 15 (F)Вие съдите по човешки, Аз не съдя никого. 16 (G)И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил. 17 (H)А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама души е истинно. 18 (I)Сам Аз свидетелствам за Себе Си и Отец, Който ме е изпратил, свидетелства за Мене.“ 19 (J)Тогава Го попитаха: „Къде е Твоят Отец?“ Иисус отговори: „Не познавате нито Мене, нито Моя Отец. Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец.“ 20 Иисус каза тези думи при кутиите за дарения, като поучаваше в храма. И никой не Го задържа, понеже Неговият час още не беше дошъл.
„Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“
21 (K)Иисус им каза пак: „Аз отивам и ще Ме търсите, и ще умрете в греха си. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.“ 22 Тогава юдеите си рекоха: „Да не би да се самоубие щом говори: ‘Където Аз отивам, вие не можете да дойдете’?“ 23 (L)А Той им каза: „Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от тези, които са горе. Вие сте от този свят, Аз не съм от този свят. 24 (M)Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не Ми повярвате, че съм Аз[e], ще умрете в греховете си.“ 25 Тогава Го попитаха: „Кой си Ти?“ Иисус им отговори: „Аз съм това, което ви говоря от самото начало. 26 (N)Много имам да говоря за вас и да ви съдя. Обаче Онзи, Който Ме е изпратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.“ 27 Те не разбраха, че им говореше за Отец. 28 (O)Тогава Иисус им каза: „Когато издигнете[f] Сина човешки, тогава ще разберете, че съм Аз и нищо не върша от Себе Си, но говоря това, което Моят Отец Ме е научил. 29 (P)И Този, Който Ме е изпратил, е с Мене. Отец не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.“
30 (Q)Докато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
„Истината ви прави свободни“
31 Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение[g], вие сте истински Мои ученици 32 и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ 33 (R)Отговориха Му: „Ние сме потомци на Авраам и никога на никого не сме робували. Защо Ти казваш: ‘Ще станете свободни’?“ 34 (S)Иисус им отвърна: „Истината, истината ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха. 35 Но робът не принадлежи вечно на един дом, а синът принадлежи вечно. 36 И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
37 (T)Зная, че сте Авраамови потомци, но все пак искате да Ме убиете, защото учението Ми не намира място у вас. 38 (U)Аз говоря за това, което съм видял у Своя Отец, а вие вършите онова, което сте видели у вашия баща.“ 39 В отговор те Му казаха: „Нашият баща е Авраам.“ Иисус им рече: „Ако бяхте синове на Авраам, щяхте да вършите Авраамовите дела. 40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, която чу от Бога. Това Авраам не е вършил. 41 Вие вършите делата на вашия баща.“ Казаха Му: „Ние не сме родени от блудство. Един Отец имаме – Бог.“ 42 (V)Иисус им отвърна: „Ако Бог беше ваш Отец, щяхте да Ме обичате, защото Аз от Бога излязох и дойдох, понеже Аз не идвам от Себе Си, но Той Ме изпрати. 43 Защо не разбирате какво говоря Аз? Защото не можете да слушате учението Ми. 44 Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате желанията на баща си. Той си беше от началото човекоубиец и не устоя в истината, понеже у него няма истина. Когато изговаря лъжа, говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата. 45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате. 46 Кой от вас ще Ме обвини в грях? Ако говоря истината, защо не Ми вярвате? 47 (W)Който е от Бога, той слуша Божиите слова. Вие затова не слушате, понеже не сте от Бога.“
Иисус Христос и Авраам
48 (X)Юдеите в отговор на думите Му казаха: „Не сме ли прави, когато казваме, че си самарянин и у Тебе има бяс?“ 49 Иисус отвърна: „У Мене няма бяс, но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме унижавате. 50 (Y)Аз обаче не търся слава за Себе Си. Друг е, Който я търси и съди. 51 (Z)Истината, истината ви казвам: ако някой спази учението Ми, няма да види смърт за вечни времена.“ 52 Тогава юдеите Му казаха: „Сега разбрахме, че у Тебе има бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: ‘Ако някой спази учението Ми, няма да вкуси смърт за вечни времена.’ 53 (AA)Нима Ти си по-голям от нашия баща Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?“ 54 Иисус отговори: „Ако Аз славя Сам Себе Си, славата Ми е нищо. Моят Отец е Този, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог. 55 (AB)Не Го познахте, но Аз Го познавам. И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда лъжец като вас. Но Аз Го познавам и спазвам словото Му. 56 Авраам, вашият баща, очакваше с радост да види Моя ден; и го видя, и се зарадва.“ 57 Тогава юдеите Му казаха: „Нямаш още петдесет години, а си видял Авраам?“ 58 (AC)Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм[h] отпреди да се роди Авраам.“ 59 (AD)Тогава грабнаха камъни, за да хвърлят върху Него, но Иисус се скри и излезе от храма, като мина посред тях, и така си отиде.
Footnotes
- 8:6 В някои ръкописи липсва: „без да им обръща внимание“.
- 8:9 В някои ръкописи липсва: „и понеже съвестта ги бореше“.
- 8:10 В някои ръкописи липсва: „и не видя никого освен жената“.
- 8:10 В някои ръкописи липсва: „твоите обвинители.“
- 8:24 Т.е. Бог и Месия (вж. Изх. 3:14; Ис. 41:4).
- 8:28 Т.е. разпънете.
- 8:31 Тук и на други места евангелист Йоан употребява думите „слово“, „слова“ за означаване на учението, заповедите на Иисус Христос.
- 8:58 Т.е. съм съществувал.
Йоан 8
1940 Bulgarian Bible
8 А Исус отиде на Елеонския хълм.
2 И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.
3 И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:
4 Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.
5 А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?
6 И това казаха да Го изпитват, за да имат за <какво> да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.
7 Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен {Или: Невинен.} нека пръв хвърли камък на нея.
8 И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.
9 А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите <и следваха> до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.
10 И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?
11 И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.
12 Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.
13 Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.
14 Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, <пак> свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.
15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.
16 И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз <съм>, и Отец, Който Ме е изпратил.
17 И в закона, да, във вашия <закон> е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.
18 Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.
19 Тогава Му казаха: Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отец Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.
20 Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.
21 И пак им рече <Исус>: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?
22 Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?
23 И рече им: Вие сте от тия, <които> са долу; Аз съм от ония, <които> са <горе>. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.
24 По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм <това, което казвам>, в греховете си ще умрете.
25 Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.
26 Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.
27 Те не разбраха, че им говореше за Отца.
28 Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм <това което казвам>, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.
29 И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.
30 Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.
31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;
32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.
33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.
34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.
35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.
36 Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
37 Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.
38 Аз говоря това, което съм видял у <Моя> Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.
39 Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.
40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.
41 Вие вършите делата на баща си. Те му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.
42 Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.
43 Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.
44 Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на <лъжата> баща.
45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.
46 Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?
47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.
48 Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?
49 Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.
50 Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.
51 Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века.
52 Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.
53 Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?
54 Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;
55 и <пак> не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз го познавам и пазя словото Му.
56 Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.
57 Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?
58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.
59 Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, [минавайки през сред; и така си отиде].
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com