Йоан 6
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Исус нахранва повече от 5000 души(A)
6 След това Исус премина на другия бряг на Галилейското езеро (или Тивериадското езеро) 2 и много хора го последваха, защото бяха видели знаменията [a] над болни хора, които бе извършил. 3 Исус се изкачи на хълма и седна там с учениците си. 4 Наближаваше юдейският празник Пасха. [b]
5 Исус вдигна поглед и като видя, че към него идват много хора, каза на Филип: „Къде можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“ 6 (Той каза това само за да изпита Филип, защото вече знаеше какво ще направи.)
7 Филип отговори: „И с двеста динария [c] пак няма да можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним тези хора – всеки ще получи само по един залък.“
8 Друг ученик на Исус (Андрей – братът на Симон Петър) му каза: 9 „Едно момченце тук има пет ечемичени хляба и две риби, но какво е това за толкова много народ?“
10 Исус отговори: „Кажете на хората да седнат.“ (На това място имаше много трева.) Всички насядаха. (Мъжете бяха около пет хиляди.) 11 Тогава Исус взе хлябовете, благодари на Бога и раздаде на седналите на тревата, като всеки взе колкото искаше. Същото направи и с рибата.
12 Когато всички се нахраниха, Исус каза на учениците си: „Съберете останалите парчета, за да не се хвърли нищо!“ 13 И учениците събраха останалото от петте ечемичени хляба и напълниха дванадесет големи кошници с къшеи, след като всички бяха яли.
14 Когато видяха знамението, което Исус извърши, хората започнаха да говорят: „Този човек наистина е Пророкът, [d] който трябваше да дойде в света.“
15 Исус разбра, че искат насила да го заставят да стане цар и затова отново отиде на хълма сам.
Исус върви по водата(B)
16 Привечер учениците му слязоха до езерото. 17 Вече беше тъмно, а Исус още не се беше върнал. Те се качиха на една лодка и се отправиха през езерото към Капернаум. 18 Духаше силен вятър и вълните ставаха все по-големи. 19 Бяха гребали пет-шест километра, когато видяха Исус да върви по водата, приближавайки се към лодката, и се изплашиха. 20 Но той им каза: „Не се страхувайте! Аз съм!“ 21 Тогава учениците с радост го взеха в лодката и тя веднага стигна до мястото, към което бяха тръгнали.
Хората търсят Исус
22 На следващия ден множеството, което беше останало на другия бряг на езерото и знаеше, че там има само една лодка, разбра, че Исус не се е качил на нея с учениците си и че те са заминали сами. 23 Тогава от Тивериада дойдоха няколко лодки и спряха на брега близо до мястото, където хората бяха яли хляба, след като Господ беше казал благодарствена молитва. 24 И като видяха, че нито Исус, нито учениците му са там, хората се качиха в лодките и отидоха в Капернаум да го търсят.
Исус – хлябът на живота
25 Когато го намериха на другия бряг на езерото, го попитаха: „Учителю, кога дойде тук?“
26 Исус отговори: „Уверявам ви: търсите ме не заради знаменията, [e] които видяхте да върша, а защото ядохте хляб и се наситихте. 27 Трудете се не за нетрайната храна, а за храната, която трае вечно и носи вечен живот. Човешкият Син [f] ще ви даде тази храна, защото върху него Бог Отец е положил своя печат на одобрение.“
28 Хората го попитаха: „Какво трябва да правим, за да вършим делата, които Бог изисква?“
29 Исус отговори: „Това, което Бог иска от вас, е да вярвате в Онзи, когото той изпрати.“
30 А хората попитаха: „Какво знамение ще извършиш, за да видим и да ти повярваме? Какво ще направиш? 31 Нашите предци ядоха манна в пустинята, както е казано в Писанията: «Даде им да ядат хляб от небето.» [g]“
32 Тогава Исус им отговори: „Уверявам ви: не Моисей ви даде хляб от небето, а моят Баща ви дава истинския хляб от небето, 33 защото Божият хляб е Този, който слиза от небето и дава живот на света.“
34 Те му казаха: „Господине, давай ни винаги този хляб.“
35 Исус им каза: „Аз съм хлябът, който дава живот. Който дойде при мен, никога няма да огладнее, и който повярва в мен, никога няма да ожаднее. 36 Но и по-рано ви казах, че ме видяхте, и пак не вярвате. 37 Всеки, който Отец ми дава, ще дойде при мен и който дойде при мен, никога няма да го отпратя, 38 защото слязох от небето не да върша каквото аз искам, а каквото Онзи, който ме е изпратил, иска. 39 Това е волята на Онзи, който ме изпрати: да не загубя нито един от тези, които той ми е дал, а да възкреся всички в последния ден. 40 Това е волята на моя Баща: всеки, който види Сина и повярва в него, да има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден.“
41 Тогава някои юдеи започнаха да негодуват против него, защото той каза: „Аз съм хлябът, слязъл от небето.“ 42 „Това не е ли Исус, синът на Йосиф? Ние познаваме баща му и майка му! Как може сега да казва, че е слязъл от небето?“ – говореха те.
43 Исус им отвърна: „Престанете да негодувате помежду си. 44 Никой не може да дойде при мен, освен ако Отец, който ме изпрати, не го привлече. И аз ще го възкреся в последния ден. 45 Пророците писаха: «И всички ще бъдат научени от Бога.» [h] Всеки, който слуша Отца и се учи от него, идва при мен. 46 Но никой не е видял Отца, освен Онзи, който е дошъл от Бога. Той е единственият, който е видял Отца. 47 Уверявам ви: който вярва, има вечен живот. 48 Аз съм хлябът, който дава живот. 49 Вашите предци ядоха манна в пустинята, но и те умряха. 50 Аз съм хлябът, който слиза от небето, и който яде от него, никога няма да умре. 51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно. И хлябът, който ще дам, е моята плът, която ще дам, за да живее светът.“
52 Тогава юдеите започнаха да спорят помежду си: „Как може да ни даде да ядем плътта му?“
53 Исус им каза: „Уверявам ви: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта му, няма да имате живот в себе си. 54 Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден. 55 Плътта ми е истинската храна, а кръвта ми – истинското питие. 56 Който яде плътта ми и пие кръвта ми, живее в мен и аз живея в него. 57 Както Отец, който дава живот, ме изпрати и аз живея поради Отца, така също и този, който яде от мен, ще живее поради мен. 58 Вашите предци ядоха манна, но умряха, а това е хлябът, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно.“ 59 Исус каза това, докато поучаваше в синагогата [i] в Капернаум.
Думи на вечен живот
60 Като чуха това, много от учениците му казаха: „Трудно е това учение. Кой може да го приеме?“
61 Исус знаеше, че учениците му се оплакват за това и им каза: „Тревожи ли ви това учение? 62 Ами ако видите Човешкият Син [j] да се връща там, където е бил преди? 63 Не плътта дава живот, а духът. Думите, които ви говорих, са дух и те дават живот, 64 но някои от вас не вярват.“ (Защото още от самото начало Исус знаеше кои са хората, които не вярват, както и кой е този, който щеше да го предаде.) 65 Той добави: „Заради това ви казах, че никой не може да дойде при мен, докато Отец не направи това възможно за него.“
66 Оттогава много от учениците му се върнаха назад и престанаха да го следват.
67 Исус попита дванадесетте: „И вие ли искате да си тръгнете?“
68 Симон Петър отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи, които дават вечен живот. 69 Ние вярваме и знаем, че ти си Святият на Бога.“
70 Тогава Исус отвърна: „Не ви ли избрах аз вас дванадесетте? Но един от вас е дявол.“
71 (Той говореше за Юда, сина на Симон Искариот, защото Юда щеше да го предаде, макар че бе един от дванадесетте.)
Footnotes
- Йоан 6:2 + знамение В евангелието според Йоан думата „знамение“ се използва за самото чудотворно действие и като начин да се покаже, че Исус има сила и власт от Бога.
- Йоан 6:4 + Пасха Важен свят ден за юдеите. Всяка година на този ден те ядат специално ястие, за да помнят, че Бог ги е избавил от робство в Египет по времето на Моисей.
- Йоан 6:7 + динарий Сребърна монета; дневната надница на работниците.
- Йоан 6:14 Пророкът Вероятно се има предвид пророкът, който Бог ще изпрати. Вж. Втор. 18:15-19.
- Йоан 6:26 + знамение В евангелието според Йоан думата „знамение“ се използва за самото чудотворно действие и като начин да се покаже, че Исус има сила и власт от Бога.
- Йоан 6:27 + Човешкият Син Името, с което Исус най-често говори за себе си. На староеврейски или арамейски фразата означава «човешко същество» или «човечество», но в Дан. 7:13-14 тя се използва за бъдещия спасител и цар – Месията, който Бог ще изпрати да спаси хората.
- Йоан 6:31 Цитат от Пс. 78:24.
- Йоан 6:45 Цитат от Ис. 54:13.
- Йоан 6:59 + синагога Място, където юдеите се събират за молитва, изучаване на Писанията и други обществени срещи.
- Йоан 6:62 + Човешкият Син Името, с което Исус най-често говори за себе си. На староеврейски или арамейски фразата означава «човешко същество» или «човечество», но в Дан. 7:13-14 тя се използва за бъдещия спасител и цар – Месията, който Бог ще изпрати да спаси хората.
Йоан 6
1940 Bulgarian Bible
6 След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}.
2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.
3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
4 А наближаваше юдейският празник пасхата.
5 Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
6 (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
9 Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.
12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.
13 И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
20 Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
22 На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,
23 (обаче <други> ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),
24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.
25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.
28 Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?
29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?
31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".
32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.
33 Защото Божият хляб е <хлябът>, който слиза от небето и дава живот на света.
34 Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.
35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.
36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.
37 Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;
38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.
41 Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?
43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.
44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.
45 Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.
46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.
47 Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.
48 Аз съм хлябът на живота.
49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и <все пак> измряха.
50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.
52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?
53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.
55 Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.
56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.
59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха <това>, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?
61 Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?
62 Тогава, <какво ще кажете>, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?
63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.
64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.
65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.
66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.
67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,
69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.
70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?
71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com