Add parallel Print Page Options

Нахранването на пет хиляди души

(A)След това Исус отиде на отсрещната страна на Галилейското, т.е. Тивериадското езеро[a].

И след Него вървеше едно голямо множество, защото гледаха знаменията, които вършеше с болните.

И Исус се изкачи на хълма и там седеше с учениците Си.

(B)А наближаваше юдейският празник Пасха.

(C)Исус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези хора?

(А каза това, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво ще направи.)

(D)Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

(E)Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 Исус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на учениците, а те – на седналите; така и от рибите, колкото искаха.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

13 (F)И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

14 (G)Тогава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който трябва да дойде на света.

15 И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Исус Христос ходи по водата

16 (H)А когато се свечери, учениците Му слязоха до езерото

17 (I)и влязоха в ладия, и отплаваха към другата страна на езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях;

18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха, че Исус ходи по езерото и се приближава към лодката; и се уплашиха.

20 Но Той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 Затова бяха готови да Го вземат в лодката; и веднага лодката се озова при сушата, към която отиваха.

Исус Христос – хлябът на живота

22 На другия ден множеството, което стоеше от другата страна на езерото, като видя, че има само една ладия и че Исус не беше влязъл с учениците Си в лодката, а че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил,

24 и така, множеството хора, като видя, че нито Исус, нито учениците Му са там, те сами влязоха в ладиите и дойдоха в Капернаум, и търсеха Исус.

25 И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Учителю, кога си дошъл тук?

26 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 (J)Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.

28 Затова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела?

29 (K)Исус им отговори: Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 (L)Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

31 (M)Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат.“

32 На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам – не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

34 (N)Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.

35 (O)Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.

36 (P)Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.

37 (Q)Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня;

38 (R)защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 (S)И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 (T)Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.

41 Тогава юдеите роптаеха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 (U)И попитаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 Исус им отговори: Не роптайте помежду си.

44 (V)Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 (W)Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене.

46 (X)Не че някой е видял Отца освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 (Y)Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот.

48 (Z)Аз съм хлябът на живота.

49 (AA)Бащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха.

50 (AB)Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 (AC)Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.

52 (AD)Тогава юдеите взеха да се препират помежду си и да казват: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 (AE)Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 (AF)Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

56 (AG)Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него.

57 Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 (AH)Този е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и после измряха.

59 Това каза Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 (AI)И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват за това, ги попита: Това ли ви съблазнява?

62 (AJ)Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да отива там, където е бил преди?

63 (AK)Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот.

64 (AL)Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

65 (AM)И прибави: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Отца.

66 (AN)Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.

Изповедта на Петър

67 Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 (AO)Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот

69 (AP)и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий.

70 (AQ)Исус им отговори: Нима не Аз избрах вас, дванадесетте? А, ето, един от вас е дявол.

71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

Footnotes

  1. 6:1 От гр. море. И така навсякъде в това Евангелие.

След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}.

И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

А наближаваше юдейският празник пасхата.

Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

13 И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

20 Но той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

22 На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 (обаче <други> ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

28 Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

33 Защото Божият хляб е <хлябът>, който слиза от небето и дава живот на света.

34 Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

37 Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

41 Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.

48 Аз съм хлябът на живота.

49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и <все пак> измряха.

50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.

52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха <това>, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

62 Тогава, <какво ще кажете>, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.

70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.