Add parallel Print Page Options

Изцеляване във Витезда

След това имаше юдейски празник и Иисус отиде в Йерусалим. А в Йерусалим близо до Овчата порта се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която се състои от пет засводени отделения. В тях лежеше голямо множество болни, слепи, куци и парализирани[a]. Там имаше един човек, болен от тридесет и осем години. Иисус го видя да лежи и понеже знаеше, че боледува от дълго време, попита го: „Искаш ли да оздравееш?“ Болният Му отговори: „Господине, нямам си човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата. Докато аз отида, друг слиза преди мене.“ Иисус му каза: „Стани, вдигни постелката си и ходи!“ (A)Човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи.

А този ден беше събота. 10 (B)Затова юдеите казаха на изцеления: „Събота е и не ти е позволено да вдигаш постелката си.“ 11 Той им отговори: „Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: ‘Вдигни постелката си и ходи!’“ 12 (C)Попитаха го: „Кой е Човекът, Който ти рече: ‘Вдигни постелката си и ходи?’“ 13 Но изцеленият не знаеше кой е Излекувалият го, защото Иисус се беше отдръпнал поради тълпата, която беше на това място. 14 След това Иисус го намери в храма и му каза: „Ето ти оздравя! Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо.“ 15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Иисус е, Който го изцели. 16 (D)Затова юдеите гонеха Иисус и търсеха случай да Го убият[b], понеже вършеше такива неща в събота.

17 (E)А Иисус им казваше: „Моят Отец досега работи и Аз работя.“ 18 (F)Затова юдеите още повече се стремяха да Го убият, защото не само нарушаваше съботата, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен на Бога.

Божествената власт на Сина и Неговите дела

19 (G)Иисус отговори на упреците им така: „Истината, истината ви казвам: Синът не може да прави нищо от Себе Си, а върши само това, което види Отец да прави. Понеже онова, което Той прави, това прави също и Синът. 20 (H)Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам Той прави. Той ще Му покаже и по-големи дела от тези, та да се чудите. 21 Защото както Отец възкресява мъртви и дава живот, така и Синът дава живот на тези, на които иска. 22 (I)Също тъй Отец Сам не съди никого, но предаде целия съд на Сина, 23 за да почитат всички Сина, както почитат Отец. Който не почита Сина, той не почита и Отец, Който Го е изпратил. 24 (J)Истината, истината ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Онзи, Който Ме е изпратил, има вечен живот. Той няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

25 Истината, истината ви казвам: идва часът и вече е дошъл, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят. 26 (K)Защото както Отец има живот у Себе Си, така е дал и на Сина да има живот у Себе Си. 27 И Му е дал власт да извършва съд, защото Той е Синът човешки. 28 Недейте се чуди на това, защото идва часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят Неговия глас 29 (L)и ще излязат: онези, които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са правили зло, ще възкръснат за осъждане.

Свидетелства за Иисус Христос и Неговите дела

30 (M)Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, така и съдя, и Моят съд е праведен, защото не се стремя да бъде Моята воля, а волята на Отец, Който Ме е изпратил.

31 (N)Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно. 32 Има Друг, Който свидетелства за Мене, и зная, че е истинско свидетелството, с което свидетелства за Мене. 33 (O)Вие пратихте хора при Йоан и той засвидетелства истината. 34 Аз нямам нужда от свидетелството на човек, но казвам това, за да се спасите вие. 35 Йоан беше като светилник, който гори и свети, а вие пожелахте да се радвате за кратко време на светлината му.

36 (P)Но Аз имам по-голямо свидетелство от Йоановото, защото делата, които Отец Ми даде да извърша, самите тези дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е изпратил. 37 (Q)И Отец, Който Ме е изпратил, Сам свидетелства за Мене. А вие нито някога сте чули гласа Му, нито сте видели как изглежда[c]. 38 И Неговото слово не пребъдва във вас, понеже не вярвате на Този, Когото Той е изпратил. 39 Изследвате Писанията, понеже мислите в тях да намерите вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене. 40 Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

41 (R)Аз не търся да получа слава от хората, 42 но зная, че вие нямате у себе си любов към Бога. 43 Аз дойдох в името на Моя Отец, а не Ме приемате. Но ако друг дойде от свое име, него ще приемете. 44 Как вие можете да повярвате, когато приемате слава един от друг, а не се стремите към славата от Единствения.

45 Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отец. Има против вас обвинител – Мойсей, на когото вие се уповавате. 46 Защото ако бяхте повярвали на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа. 47 Но ако не вярвате на неговите писания, как ще вярвате на Моите думи?“

Footnotes

  1. 5:3 В някои ръкописи е добавено: „които чакаха да се раздвижи водата, защото от време на време Господен ангел слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато и болест да страдаше“.
  2. 5:16 В някои ръкописи липсва: „и търсеха случай да Го убият.“
  3. 5:37 Или: „образа Му.“

Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.

А в Ерусалим, близо до овчата <порта>, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].

И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече <боледувал>, каза му: Искаш ли да оздравееш?

Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.

И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.

11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?

12 Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?

13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.

14 По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.

17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.

18 Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и <така> правеше Себе Си равен на Бога.

19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.

20 Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

21 Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

22 Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,

23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.

24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

25 Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.

26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.

28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,

29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

31 Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.

32 Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.

33 Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.

34 (Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).

35 Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.

36 Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

39 Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,

40 и <пак> не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

41 От човеци слава не приемам;

42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

43 Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.

46 Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.

47 Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?