Add parallel Print Page Options

Беседата на Иисус Христос със самарянката

(A)И тъй, когато Иисус узна, че фарисеите са чули, че Той повече от Йоан придобива ученици и кръщава – въпреки че Сам Иисус не кръщаваше, а учениците Му, Той напусна Юдея и тръгна отново за Галилея.

Но трябваше да мине през Самария. (B)И така, дойде до един самарийски град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. Там беше Яковият кладенец. Уморен от пътуването, Иисус седеше при кладенеца. Беше около дванадесет часа. Една жена от Самария дойде да си налее вода. Иисус ѝ каза: „Дай Ми да пия!“ Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. (C)Тъй като юдеите не общуват със самаряните, самарянката Го попита: „Как Ти, Който си юдеин, искаш да пиеш вода от мене, която съм самарянка?“ 10 (D)Иисус в отговор ѝ каза: „Ако ти знаеше Божия дар и кой е Този, Който ти казва ‘Дай Ми да пия’, ти сама щеше да поискаш от Него и Той щеше да ти даде жива вода[a].“ 11 Жената Му каза: „Господине, нямаш съд, а и кладенецът е дълбок. Откъде тогава имаш живата вода? 12 (E)Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни даде този кладенец – и от него са пили сам той и потомците му, и неговите стада?“ 13 Иисус ѝ отговори: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее, 14 (F)(G)а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее за вечни времена, тъй като водата, която ще му дам, ще стане в него извор, чиято вода блика за вечен живот.“ 15 Жената Му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не идвам тук да наливам!“ 16 Казва ѝ Иисус: „Иди, повикай мъжа си и ела тука.“ 17 Жената отговори: „Нямам мъж.“ Иисус ѝ рече: „Добре каза: ‘Нямам мъж’, 18 защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината.“ 19 Жената Му рече: „Господине, виждам, че Ти си пророк. 20 Нашите праотци са се покланяли на Бога в тази планина, а вие[b] казвате, че в Йерусалим е мястото, където ние трябва да се покланяме.“ 21 Иисус ѝ рече: „Жено, повярвай Ми, че настъпва часът, когато нито в тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отец. 22 (H)Вие се покланяте на нещо, което не познавате, а ние се покланяме на това, което познаваме, защото спасението идва от юдеите. 23 Но идва часът и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с дух и с истина, защото Отец изисква Неговите поклонници да бъдат такива. 24 Бог е Дух и Неговите поклонници трябва да се покланят с дух и с истина.“ 25 Жената Му рече: „Зная, че ще дойде Месия, наричан още Христос. Когато Той дойде, ще ни извести всичко.“ 26 (I)Иисус ѝ каза: „Аз, Който говоря с тебе, съм Този.“

27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че разговаря с жена. Но никой не рече: „Какво искаш?“ или „Какво говориш с нея?“ 28 Тогава жената остави стомната за вода, отиде в града и каза на хората: 29 „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?“ 30 Тогава те излязоха от града и тръгнаха към Него.

31 Междувременно учениците Го молеха: „Учителю, яж!“ 32 Но Той им каза: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“ 33 Затова учениците започнаха да се питат: „Да не би някой да Му е донесъл да яде?“ 34 (J)Иисус им каза: „Моята храна е да изпълнявам волята на Онзи, Който Ме е изпратил, и да завърша Неговото дело. 35 Не казвате ли вие, че има още четири месеца и ще дойде жетвата? Аз пък ви казвам: повдигнете очите си и вижте нивите, че са побелели и готови за жетва! 36 Жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят. 37 Защото в този случай права си е поговорката, че един сее, а друг жене. 38 Аз ви изпратих да женете това, за което вие не сте се трудили. Други се трудиха, а вие събирате плодовете.“

39 И много самаряни от този град повярваха в Него заради думите на жената, която свидетелстваше: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“ 40 Когато самаряните дойдоха при Него, помолиха Го да остане при тях. И Той остана там два дена. 41 Тогава много повече хора повярваха заради думите Му 42 (K)и казваха на жената: „Ние вярваме вече не заради твоите думи, а понеже сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос[c].“

Иисус Христос изцелява сина на царски служител

43 А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея. 44 (L)Защото Иисус Сам бе засвидетелствал, че един пророк не е на почит в отечеството си. 45 (M)И така, когато дойде в Галилея, галилейците Го приеха, след като бяха видели всичко, което Той стори в Йерусалим на празника – понеже и те бяха ходили на празника.

46 (N)(O)Тогава Иисус отново отиде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино.

Имаше един царски служител, чийто син беше болен в Капернаум. 47 Като чу, че Иисус е пристигнал от Юдея в Галилея, той дойде при Него и Го помоли да отиде в Капернаум и да изцели неговия син, тъй като беше на умиране. 48 (P)А Иисус му каза: „Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“ 49 Царският служител Му отговори: „Господине, ела, преди детето ми да е умряло.“ 50 Иисус му каза: „Иди си, синът ти е жив!“ И човекът повярва на казаното му от Иисус и си отиде. 51 А когато той вече пристигаше, неговите слуги го срещнаха и му съобщиха: „Синът ти е жив.“ 52 А той ги попита за часа, когато на сина му е станало по-леко. И те му отговориха: „Вчера в един часа след обяд огънят му премина.“ 53 (Q)Тогава бащата разбра, че това беше станало в същия час, когато Иисус му каза: „Синът ти е жив.“ И той, и целият му дом повярваха. 54 А това вече второ чудо Иисус извърши, след като беше дошъл от Юдея в Галилея.

Footnotes

  1. 4:10 Т.е. изворна (Бит. 26:19). Иисус Христос използва израза в духовен смисъл.
  2. 4:20 Т.е. юдеите.
  3. 4:42 В някои ръкописи липсва: „Христос“.

Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

(не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

И трябваше да мине през Самария.

И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

(Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

10 Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?

11 Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

12 Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

13 Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15 Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

16 Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

18 защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

19 Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

21 Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито <само> в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

25 Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

26 Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм <Месия>.

27 В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

29 Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

30 Те излязоха от града и отиваха към Него.

31 Между това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж.

32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

33 Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене?

34 Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

35 Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

36 Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд.

39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.

43 След два дни Той излезе от там и <отиде> в Галилея.

44 Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

46 Прочее, <Исус> пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.

47 Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и <Го> помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

48 Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

50 Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

51 И когато той вече слизаше <към дома си>, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

52 А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

53 И така бащата разбра, че <това е станало> в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

54 Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.