Йоан 11
Библия, ревизирано издание
Възкресението на Лазар
11 (A)Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, беше болен.
2 (B)А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си.
3 И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
4 (C)А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
5 А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазар.
6 (D)След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше.
7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
8 (E)Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш?
9 (F)Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.
10 (G)Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него.
11 (H)Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя.
12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13 Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.
14 Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря.
15 Но се радвам за вас, че не бях там, за да повярвате; но нека да отидем при него.
16 Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
17 И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.
18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия[a];
19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.
20 А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.
21 Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.
22 (I)Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.
23 Исус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне.
24 (J)Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.
25 (K)Исус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.
26 (L)Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?
27 (M)Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света.
28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като ѝ каза: Учителят е дошъл и те вика.
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
30 Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.
31 (N)А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.
32 (O)И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.
33 Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.
34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.
35 (P)Исус се просълзи.
36 Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!
37 (Q)А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?
38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.
39 Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.
40 (R)Исус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?
41 Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 (S)Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!
44 (T)Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде.
Заговорът за убийството на Исус Христос
45 (U)Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.
47 (V)Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения.
48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма[b] ни, и народа ни.
49 (W)А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,
50 (X)нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.
51 Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
52 (Y)и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда.
53 (Z)И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият.
54 (AA)Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците.
55 (AB)А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят.
56 (AC)И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника?
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.
Йоан 11
1940 Bulgarian Bible
11 Един <човек на име> Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.
2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
7 А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
8 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.
10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
17 И тъй, като дойде Исус, намери, че <Лазар> бил от четири дни в гроба.
18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.
20 Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.
23 Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.
24 Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.
25 Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?
27 Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35 Исус се просълзи.
36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в <гроба>.
40 Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?
41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори <Исус>, повярваха в Него.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
47 Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.
49 А един от тях <на име> Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,
50 нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.
51 Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.
53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.
55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com