Add parallel Print Page Options

32 О, лозо на Севма, Ще плача за тебе повече отколкото плака Язир; Твоите клончета преминаха морето, Стигнаха до морето на Язир; Грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.

33 Отне се веселието и радостта От плодоносното поле и от Моавската земя; И спрях виното от линовете, Та да няма вече кой да тъпче <грозде> с възклицание; Възклицание няма да се чуе,

34 Поради вопъла на Есевон, <който стигна> до Елеала И до Яса, те нададоха глас От Сигор до Оронаим, До Еглат-шелишия; Защото и водите на Нимрим пресъхнаха.

Read full chapter