Add parallel Print Page Options

(A)„В онова време – казва Господ – ще изхвърлят от гробниците костите на царете на Юдея и костите на техните сановници, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на жителите на Йерусалим. (B)И ще ги разпръснат пред слънцето и луната и пред цялото небесно войнство, които те са обичали и на които са служели, и които са следвали, и които са търсели, и на които са се покланяли. Няма да ги съберат и няма да ги погребат. Ще бъдат за тор на земята. И смъртта ще бъде предпочитана пред живота от всички останали, които са оцелели от този злодеен род по всички останали места, където ги изгоня“ – казва Господ Вседържител.

Незачитането на Божията воля води към разруха

Тогава им кажи: „Така казва Господ: ‘Онези, които паднат, няма ли да станат? И който се отклони, няма ли да се върне? Защо се отклони този народ – Йерусалим – в упорито отстъпничество? Те здраво се придържат към измамата, така че отказват да се върнат. Заслушах се и чух, че не говорят право, никой не се разкайва за злините си, казвайки: «Какво сторих?» Всеки се впуска по своя път като кон, който се втурва в битка. (C)Дори щъркелът в небето знае своите определени сезони и гургулицата, лястовицата и жеравът спазват времето на идването си, а Моят народ не познава закона на Господа. Как казвате: «Ние сме мъдри и законът на Господа е с нас»? А ето лъжливото перо на книжовниците го е обърнало в лъжа. Мъдрите ще бъдат посрамени, ще бъдат уплашени и хванати в мрежа. Ето те отхвърлиха словото на Господа, тогава в какво е мъдростта им? 10 (D)Затова ще отдам жените им на други, полята им – на други собственици. Защото всеки, от малък до голям, се е предал на користолюбие. От пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо. 11 (E)И лекуват раната на дъщерята на народа Ми повърхностно, като казват: «Мир, мир!», а мир няма. 12 Срамуват ли се, когато вършат отвратителни неща? Не, никак не ги е срам и не знаят да се изчервяват. Затова ще паднат между падналите, ще бъдат повалени по време на посещението Ми. 13 Ще ги изтребя докрай – казва Господ. Няма да останат гроздове на лозата, нито смокини на смоковницата. И шумата ще повехне, и което съм им дал, ще си отиде.’“

Пророк Йеремия оплаква настъпващата разруха

14 (F)Народът казва: „Защо седим ние? Съберете се и да отидем в укрепените градове и да загинем там, тъй като Господ, нашият Бог, ни е определил за гибел и ни е напоил с горчива вода, понеже сме съгрешили пред Господа.“ 15 (G)Надяваме се за мир, а няма добро, на време за изцеление, а има ужас. 16 От Дан се чува пръхтенето на конете му към врага, цялата земя се разтресе от цвиленията на силните му коне. Те идват и ще опустошат страната и всичко по нея, града и онези, които живеят в него. 17 (H)„Защото ето Аз изпращам срещу вас змии, усойници, които не могат да се омаят и ще ви хапят“ – казва Господ.

18 (I)Тогава аз казах: „Кога бих се утешил в скръбта, сърцето ми е изнемощяло.“ 19 „Ето гласа на дъщерята на Моя народ от далечна страна“ – говори Господ: „Не е ли Господ на Сион? Неговият Цар не е ли в него? Защо Ме гневят с техните идоли, с чуждите нищожества?“ 20 „Премина жътвата, свърши лятото, но ние не сме спасени – си казвам. 21 Поради съкрушението на моя народ съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе. 22 Няма ли балсам в Галаад? Няма ли лекар там? Защо не идва изцеление за дъщерята на моя народ?“

23 [a] О, ако моята глава бе пълна с вода, очите ми биха били извор на сълзи! Тогава бих плакал ден и нощ за убитите от своя народ.

Footnotes

  1. 8:23 В Синодалната и Цариградската Библия 8:23 е 9:1.

В онова време, каза Господ, ще извадят от гробовете им Костите на Юдовите царе и костите на техните първенци, Костите на свещениците и костите на пророците, И костите на ерусалимските жители;

И ще ги пръснат пред слънцето и луната И пред цялото небесно войнство, които те обичаха, На които служиха и които последваха, Които потърсиха и на които се поклониха; <Тия кости> не ще бъдат събрани нито погребани, Но ще служат за тор по лицето на земята.

И смъртта ще бъде по-желателна от живота За всичките останали, оцелели от тоя лош род, Които би останали във всичките места, гдето бих ги изгонил, Казва Господ на Силите.

При това рече им: Така казва Господ: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?

Защо прочее, се отбиха тия ерусалимски люде С неизменимо отбиване, Като се прилепват за измамата И не искат да се върнат?

Слушах и чух, но те не говореха право; Няма кой да се кае поради злото си И да рече: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще Както кон, който стремително тича в боя.

Даже щъркелът по небето знае определените си времена, И гургулицата, и лястовицата, и жеравът Пазят времето на дохождането си; А Моите люде не знаят закона Господен.

Как казвате: Ние сме мъдри, И законът Господен е с нас? Ето, наистина и него Лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.

Мъдрите се посрамиха, Уплашиха се, и хванати бидоха; Ето, отхвърлиха словото Господно; И каква мъдрост има в тях?

10 Затова ще дам жените им на други, И нивите им на ония, които ще ги завладеят; Защото всеки от малък до голям, Се е предал на сребролюбие; От пророк до свещеник, Всеки постъпва лъжливо.

11 И повърхностно лекува раната на дъщерята на людете Ми, Като казваха: Мир, мир! а пък няма мир.

12 Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова ще падат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ;

13 Съвършено ще ги изтребя, казва Господ; Не ще има гроздове на лозата Нито смокини на смоковницата, И листът ще повехне, И <даже> това, което им съм дал, ще избяга от тях.

14 Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове, И нека загинем там; Защото Господ нашият Бог не ни е предал на погибел, И напоил ни е с горчива вода, Понеже съгрешихме на Господа.

15 Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, - Време на изцеление, но, ето, смущение.

16 Пръхането на конете му се чу от Дан; Цялата страна се потресе от гласа на цвиленията на яките му коне; Защото дойдоха та изпоядоха страната и всичко, що има по нея, Града и ония, които живеят в него.

17 Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, Които не се омайват, Но ще ви хапят, казва Господ.

18 Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дън изнемощяло.

19 Ето, гласът на дъщерята на людете Ми, Която вика от далечна земя, <като казва>: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, С чуждите суети?

20 Премина жетвата, мина се лятото, И ние не се избавихме.

21 Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на людете Ми; Помрачен съм; ужас ме обзе.

22 Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? Защо, прочее, изцеляването на дъщерята на людете Ми не се усъвършенствува?