22 Така каза Господ: Слез в къщата на Юдовия цар, та изговори там това слово, като кажеш:

² Слушай словото Господно, царю Юдов, Който седиш на Давидовия престол, Ти, слугите ти и людете ти, Които влизате през тия порти -

³ Така казва Господ: Извършвайте правосъдие и правда, И отървавайте обрания от ръката на насилника; Не онеправдавайте нито насилвайте Чужденеца, сирачето и вдовицата, И невинна кръв не проливайте на това място.

⁴ Защото, ако наистина вършите това, Тогава през портите на тоя дом ще влизат Царе, седящи на Давидовия престол, Возени на колесници и <яздещи> коне, Те, слугите им и людете им.

⁵ Но ако не послушате тия думи, Заклевам ви в Себе Си, казва Господ, Че тоя дом ще запустее.

⁶ Защото така казва Господ за дома на Юдовия цар: Ти Ми си Галаад и ливански връх; Но ще те обърна в пустиня, В градове ненаселени.

⁷ Ще приготвя против тебе изтребители, Всеки с оръжията му; Та ще изсекат отбраните ти кедри И ще ги хвърлят в огъня.

⁸ И много народи, като минат край тоя град, Ще рекат, всеки на ближния си: Защо постъпи така Господ с тоя голям град?

⁹ И ще отговорят: Защото оставиха завета на Господа своя Бог Та се поклониха на други богове И им служиха.

¹⁰ Не плачете за умрелия, Нито ридайте за него; Но плачете горчиво за онзи, който отива, Защото няма да се върне вече, Нито ще види пак родната си земя.

¹¹ Защото така казва Господ За Селума, син на Юдовия цар Иосия, Който царуваше вместо баща си Иосия, Който <и> излезе от това място: Той няма да се върне вече;

¹² Но на мястото гдето го закараха пленник, там ще умре, И няма да види вече тая земя.

¹³ Горко на онзи, който строи къщата си с неправда, И стаите си с кривда; Който кара ближния си да му работи без заплата, И не му дава надницата му;

¹⁴ Който си казва: Ще си построя голяма къща и широки стаи; В които си отваря прозорци, И я покрива с кедър и я боядисва с алено.

¹⁵ Понеже гледаш да си натрупаш кедрове, ще царуваш ли? Баща ти не ядеше и не пиеше ли? <Да!> но той извършваше правосъдие и правда, Тогава благоденствуваше.

¹⁶ Отсъждаше делото на сиромаха и на немотния; Тогава благоденствуваше. Не значеше ли това да Ме познава? казва Бог.

¹⁷ А твоите очи и твоето сърце не са в друго, Освен в нечестната си печалба, и в проливане невинна кръв, И в извършване насилство и угнетение.

¹⁸ Затова, така казва Господ За Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син: Няма да го оплакват, <казвайки>: Горко, брате мой! или: Горко сестро! Няма да го оплачат, <казвайки>: Горко, господарю! или: Горко, негово величество!

¹⁹ Той ще бъде погребан с оселско погребение, Извлечен и хвърлен оттатък ерусалимските порти.

²⁰ Възлез на Ливан та извикай, С висок глас извикай от Аварим към Васан Защото загинаха всичките ти любовници.

²¹ Говорих ти в благоденствието ти; Но ти рече: Не ща да слушам. Такава е била обходата ти от младостта ти, Че ти не слушаше гласа Ми.

²² Вятърът ще се храни с всичките ти овчари, И любовниците ти ще отидат в плен; Навярно тогава ще се смутиш и посрамиш Поради всичката си злина.

²³ Ти, която населяваш Ливан, Която правиш гнездото си в кедрите, Колко ще бъдеш за жалене, Когато те нападнат мъки, Болки като на жена, която ражда!

²⁴ <Заклевам се в> живота Си, казва Господ, Че даже ако Иехония, син на Юдовия цар Иоаким, Би бил печат на дясната Ми ръка, И от там бих се откъснал;

²⁵ И ще те предам в ръката на ония, които искат живота ти, И в ръката на ония, от които се боиш, Да! в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, И в ръката на халдейците.

²⁶ Ще отхвърля тебе И майка ти, която те е родила, В друга земя, гдето не сте се родили, И там ще умрете.

²⁷ А в земята, гдето душата им желае да се върне, Там няма да се върнат.

²⁸ Нима тоя човек Иехония е строшено и презряно грънчарско изделие, Или непотребен съд? <Тогава> защо бяха отметнати, той и потомството му, И бяха хвърлени в страна, която не познават?

²⁹ О земьо, земьо, земьо, чуй словото Господно;

³⁰ Така казва Господ. Запишете тоя човек за бездетен, Човек, който няма да успее в дните си; Защото ни един човек от потомството му Не ще успее да седи на Давидовия престол И да властвува вече над Юда.