Add parallel Print Page Options

Преследване на пророка и предсказание за вавилонския плен

20 Когато свещеникът и надзорник в дома Господен Пасхур чу, че Йеремия пророчествал тези думи, тогава Пасхур удари пророк Йеремия и го постави в дървената стегалка, която беше при Вениаминова порта до дома Господен. И на сутринта Пасхор извади Йеремия от стегалката, а Йеремия му каза: „Господ не назова твоето име Пасхур, но Магор-Мисавив[a]. Защото така казва Господ: ‘Ето ще доведа ужаса за тебе и за всичките ти приятели, а те ще паднат от меча на неприятелите ти и очите ти ще видят това, и ще предам цяла Юдея в ръката на вавилонския цар. Тогава той ще ги отведе в плен във Вавилон и ще ги погуби с меч. Нещо повече, ще дам цялото богатство на този град, целия му имот и всичките съкровища на юдейските царе в ръцете на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги отнесат във Вавилон. А ти, Пасхуре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен. Тогава ще отидеш във Вавилон – там ще умреш и там ще бъдете погребани, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува’!“

Терзанията на пророка

„Господи, увличаше ме и аз бях увлечен. Ти си по-силен от мене и надви. Ставах за присмех всеки ден, всеки се гаври с мене. Защото, щом заговоря, трябва да викам, трябва да викам: ‘Насилие’ и ‘Разрушение’, защото словото на Господа ми причини позор и присмех цял ден. (A)Тогава кажа ли: ‘Няма да спомена за Него и няма да говоря вече в името Му’, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламтящ огън, затворен в моите кости. Мъча се да го сдържа, но не мога. 10 Защото слушах шушукане от мнозина: ‘Ужас отвсякъде.’ ‘Обвинявайте и ще го обвиним’ – казват. Всички мои приятели дебнат за мене да се спъна. ‘Може би – казват – той ще се препъне, тогава ще го надвием и ще му отмъстим.’ 11 Но Господ е с мене като страховит герой. Затова гонителите ми ще се препънат и няма да надвият. Те ще бъдат посрамени много, защото не постъпваха разумно. Срамът им ще бъде вечен, никога няма да се забрави. 12 (B)Господи Вседържителю, Ти подлагаш на изпитание праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя възмездие за тях, защото на Тебе поверих делото си! 13 Пейте за Господа, прославете Господа, защото Той спаси душата на бедния от нечестивите ръце!

14 (C)Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен! 15 (D)Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: ‘Роди ти се син!’, и с това го е зарадвал много. 16 И с този човек да стане това, което стана с градовете, които Господ разруши и не пожали. Да чува той сутрин писък и по пладне – ридание, 17 задето не ме уби в самата утроба, така че майка ми да станеше мой гроб и утробата ѝ да останеше вечно бременна. 18 За какво съм излязъл от утробата, за да гледам мъки и скърби и дните ми да изминават в срам?“

Footnotes

  1. 20:3 Т.е. ужас, страх отвсякъде.

20 А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник в Господния дом, чу Еремия като пророкуваше тия неща.

Тогава Пасхор удари пророка Еремия и тури го в кладата, която бе в горната Вениаминова порта до Господния дом.

А на утринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му рече: Господ не те нарече Пасхор, но Магор-мисавив {Т.е., Трепет отсред.}.

Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и на всичките ти приятели; те ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с нож.

При това, ще предам цялото богатство на тоя град, всичките му печалби, и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги вземат та ще ги занесат във Вавилон.

И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш, и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен; Ти си по-силен от мене и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;

Защото отворя ли уста, <не мога да не> викам; <Трябва да> викам: Насилство и грабеж! Защото словото Господно ми става <Причина за> позор и присмех цял ден.

Но ако река: Няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече в името Му, Тогава <Неговото слово> става в сърцето ми Като пламнал огън затворен в костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.

10 Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! и ние ще го обвиним, - <Думат> всички, с които аз живеех в мир, Които гледат да се спъна, - Може би той ще се помами <в някаква погрешка>, Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.

11 Но Господ е с мене като мощен и страшен <защитник>; Затова гонителите ми ще се спънат И не ще надмогнат; Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.

12 Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния, И гледаш вътрешностите на сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях, Защото на Тебе поверих делото си.

13 Пейте Господу, хвалете Господа; Защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.

14 Проклет да бъде денят, в който се родих; Да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми,

15 Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, Казвайки: Роди ти се мъжко дете, - И с това се зарадва много;

16 И да бъде тоя човек като градовете, Които Господ не съжали и разори, И нека слуша заран вик, И на пладне тревога;

17 Защото не ме умъртви в утробата, И тъй майка ми да ми е била гроб, И утробата й <да е останала> всякога бременна.

18 Защо излязох из утробата Да гледам труд и скръб, И дните ми да се довършат от срам.