Йеремия 12
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Край за благоденствието на нечестивците. Пророческо негодувание
12 (A)(B)„Ти ще бъдеш прав, Господи, ако се съдя с Тебе, но все пак ще говоря с Тебе за правосъдието: защо успява пътят на нечестивите? Защо благоденстват всички, постъпващи вероломно? 2 Ти си ги насадил и те пуснаха корен, те растат и дори дават плод. Ти си винаги в устата им, а далече от сърцата им. 3 (C)Но, Господи, Ти ме познаваш, виждаш ме и подлагаш на изпитание сърцето ми. Отлъчи ги като овце за клане и приготви ги за деня, когато ще бъдат заклани. 4 (D)Докога ще тъжи страната и ще съхне тревата по цялото поле? Загиват животни и птици поради нечестието на жителите ѝ, защото казват: ‘Той не вижда нашия край.’“
Божият отговор
5 Господ отговори: „Ако тичаш с пешаци и те изморяват, как тогава ще се състезаваш с коне? И ако си в безопасност в мирна страна, какво би направил при прииждането на Йордан? 6 Защото, както братята ти, също и бащиният ти дом постъпи вероломно с тебе и викат по тебе високо. Не им вярвай, когато ти говорят любезно.
7 Напуснах Своя дом, отхвърлих Своето наследство, предадох любимката на Своята душа в ръката на неприятелите. 8 Моето наследство е станало за Мене като лъв в гора. То нададе своя глас против Мене – затова го намразих. 9 Моето наследство стана за Мене като пъстра хищна птица. Хищните птици наоколо са против него. Идете, съберете всички полски зверове. Докарайте ги да го изпоядат!
10 (E)Много пастири развалиха лозето Ми, стъпкаха Моя дял, обърнаха приятния Ми дял в пуста непроходима пустиня. 11 Направиха го пустош и запустял, той скърби пред Мене. Цялата страна е опустошена обаче, защото няма човек. 12 По всичките голи височини на пустинята дойдоха опустошители, защото мечът Господен погубва от единия край на страната до другия край на страната. Няма мир за никое създание. 13 Сееха пшеница, а пожънаха тръни, измъчиха се, а нямаха полза. Засрамете се, прочее, от вашата жътва поради пламенния гняв Господен.“
14 Така говори Господ против всичките ми зли съседи, които посягат на наследството, което дадох на Своя народ Израил: „Ето ще ги изтръгна от земята им, а ще изтръгна и дома на Юда от тяхната среда. 15 И след като ги изтръгна, ще ги върна и ще им окажа милост, и ще върна всеки в неговия дял и всеки в земята му. 16 (F)И ако действително научат пътищата на Моя народ, да се кълнат в Мое име – заклевам се в името на живия Господ, – точно както някога научиха Моя народ да се кълне във Ваал, тогава да бъдат утвърдени сред Моя народ. 17 Но ако не послушат, съвсем ще изкореня и ще изтребя този народ“ – казва Господ.
Йеремия 12
1940 Bulgarian Bible
12 Праведен си, Господи, когато се съдя с Тебе; Но пак не разисквам с Тебе за съдбите Ти, - Защо успява пътят на нечестивите? Защо са охолни всички, които постъпват коварно?
2 Насадил си ги, и те даже се закорениха; Растат, даже и принасят плод; Ти си близо в устата им, А далеч от сърцата {Еврейски: Вътрешностите.} им.
3 Но Ти, Господи, ме познаваш; Виждаш ме и изпитваш <какво е> сърцето ми спрямо Тебе; Отдели ги като овце за клане, И приготви ги за деня, когато ще бъдат заклани.
4 До кога ще жалее страната, И ще съхне тревата на цялата земя? Загинаха животните и птиците Поради нечестието на жителите й, Защото рекоха: Той няма да види сетнината ни.
5 Ако тичаш с пешаците, и те те изморят, Тогава как ще се надваряш с конете? И макар, че в мирна страна си в безопасност, Но какво би направил в прииждането на Иордан?
6 Защото братята ти и бащиният ти дом, - Даже и те се обходиха коварно към тебе, Да! и те извикаха подир тебе велегласно; <Но> не ги вярвай, даже ако ти говорят добро.
7 Напуснах дома Си, отхвърлих наследството Си, Предадох възлюблената на душата Ми в ръката на неприятелите й.
8 Наследството Ми стана за Мене като лъв в гора; То издаде гласа си против Мене; Затова го намразих.
9 Наследството Ми е за Мене като пъстра хищна птица; Хищните птици от всяка страна са против него, Идете, съберете всичките полски зверове, Докарайте ги да го изпоядат.
10 Много овчари развалиха лозето Ми, Потъпкаха Моя дял, Обърнаха любимия Ми дял в непроходима пустиня.
11 Обърнаха го в пустота; Той, като запустен, жалее пред Мене; Цялата страна е опустошена, Защото няма кой да вземе това присърце,
12 По всичките голи височини на пустинята дойдоха разорители; Защото ножът Господен пояжда От единия край на страната до другия; Никоя твар няма мир.
13 Сеяха жито, но са пожънали тръни; Трудиха се, но никак не се ползуват; Посрамете се, прочее, от <тия> си произведения, Поради пламенния гняв на Господа.
14 Така говори Господ Против всичките ми зли съседи, Които посягат на наследството, което дадох на людете Си Израиля, <като казва>: Ето, ще ги изтръгна от земята им, И ще изтръгна Юдовия дом отсред тях;
15 И след като ги изтръгна, Пак ще им покажа милост, И ще ги върна всеки човек в наследството му, И всеки човек в земята му.
16 И ако научат добре обходата на Моите люде, Да се кълнат в Моето име, <казвайки: Заклевам се в> живота на Господа! (Както те научиха Моите люде да се кълнат във Ваала), Тогава и те ще бъдат утвърдени всред людете Ми.
17 Но ако не послушат, Съвсем ще изтръгна и ще изтребя оня народ, Казва Господ.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com