Add parallel Print Page Options

Господнята слава напуска храма

10 (A)(B)Тогава погледнах и ето отгоре на свода, който беше над главите на херувимите, над тях се виждаше нещо като сапфирен камък, като подобие на престол. (C)Тогава Бог се обърна към мъжа, облечен в ленената дреха, и каза: „Влез между колелата под херувимите и напълни шепите си с горящи въглени измежду херувимите, и ги рапръсни над града!“ И пред очите ми той влезе. А херувимите стояха от дясната страна на храма, когато мъжът влезе, и облак изпълни вътрешния двор. (D)Тогава славата на Господа се издигна нагоре над херувима и се премести над прага на дома. И домът се изпълни с облак, а дворът – с блясъка от Господнята слава. (E)И шумът от крилата на херувимите се чуваше чак до външния двор – като гласа на Всемогъщия Бог, когато говори.

И Той заповяда на мъжа, облечен в ленената дреха: „Вземи огън измежду колелата, измежду херувимите“, и той влезе и застана отстрани до едно от колелата. И един херувим простря ръката си измежду херувимите към огъня, който беше между херувимите. Той вдигна огън и го постави в шепите на облечения в ленената дреха, а той го взе и излезе. И под крилата на херувимите се виждаше нещо като човешка ръка.

И като гледах, забелязах, че отстрани на херувимите имаше четири колела – по едно колело до всеки херувим. И видът на колелата беше като блясък на скъпоценен камък. 10 И всички четири бяха еднакви на външен вид, като че ли едно колело беше изобразено в друго. 11 Когато вървяха, те се движеха на четирите си страни, без да променят посоката. Защото към която и посока да беше обърнато лицето им, следваха я, без да се отклоняват, когато се движат. 12 (F)И целите им тела, гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата на четирите от тях бяха навсякъде пълни с очи. 13 За тези колела чувах, че се наричат „вихър“. 14 (G)И всяко имаше четири лица: първото беше лице на херувим, второто – лице на човек, третото – лице на лъв, и четвъртото – лице на орел.

15 Тогава херувимите се издигнаха. Те бяха същите живи същества, които видях при река Ховар. 16 И когато херувимите вървяха, до тях вървяха и колелата. И когато херувимите разперваха крилата си, за да се издигнат от земята, дори колелата не се отклоняваха от мястото си до тях. 17 Когато стояха, стояха и те; и когато се издигаха, издигаха се с тях, защото духът на живите същества беше у тях.

18 Тогава Господнята слава се отдръпна от прага на храма и спря над херувимите. 19 И херувимите разпериха крилата си и се издигнаха от земята пред очите ми, когато тръгваха, и колелата бяха непосредствено до тях. И застанаха при входа на източната порта на Господния храм и славата на Израилевия Бог се носеше над тях. 20 Това бяха живите същества, които видях в подножието на Израилевия Бог при река Ховар. Тогава забелязах, че това бяха херувими. 21 И всеки имаше четири лица и четири крила, и под крилата им – нещо като човешки ръце. 22 А видът на лицата им по външност беше подобен на онези, които видях при река Ховар. Всяко се движеше направо.

10 После погледнах, и, ето, в простора, който бе върху главите на херувимите, се яви над тях като камък сапфир, наглед като подобие на престол.

И той проговори на облечения в ленено мъж, казвайки: Влез между търкалящите <колела> под херувимите, напълни ръцете си с огнени въглища изсред херувимите и пръсни ги върху града. И той влезе пред очите ми.

А херувимите стояха отдясно на дома, когато влизаше мъжът; и облакът изпълни вътрешния двор.

И Господната слава се издигна от херувимите <та застана> над прага на дома; и домът се изпълни от облака, и дворът се изпълни от сиянието на Господната слава.

И фученето на крилата на херувимите се чуваше дори до външния двор, като глас на Всесилния Бог, когато Той говори.

И когато заповяда на облечения в ленено мъж, казвайки: Вземи огън измежду търкалящите <колела>, изсред херувимите, тогава той влезе та застана при едно колело.

И <един> херувим, като простря ръка изсред херувимите към огъня, който бе всред херувимите, взе <от него> и тури в ръцете на облечения в ленено, който като го взе излезе.

А подобието на човешка ръка в херувимите се виждаше под крилата им.

И като погледнах, ето четири колела при херувимите, едно колело при един херувим, и едно колело при друг херувим; и изгледът на колелата бе като цвят на хрисолит.

10 А колкото за изгледа им, и четирите имаха еднакво подобие, като че ли на колело в колело.

11 Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха, но на където се управяше първият следваха го и <другите> без да се обръщат като вървяха.

12 А цялото им тяло, гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата, <то ест>, колелата на четирите <живи същества>, бяха пълни с очи от всяка страна.

13 А колкото за колелата, те се наричаха, като слушах аз, търкалящи <колела>.

14 Всяко <от живите същества> имаше четири лица; първото лице бе херувимско лице; второто лице човешко; третото, лъвово лице; а четвъртото, орлово лице.

15 И херувимите се издигнаха. Това е живото същество, което видях при реката Ховар.

16 И когато вървяха херувимите, и колелата вървяха край тях; и когато херувимите подигаха крилата си, за да се издигнат от земята, то и колелата не се отклоняваха от тях.

17 Когато стояха ония, стояха и тия; а когато се издигаха ония, издигаха се и тия заедно с тях; защото духът на <всяко от> живите същества беше <и в тях>.

18 Тогава Господната слава излезе изотгоре на прага на дома и застана над херувимите.

19 Когато излязоха, херувимите подигнаха крилата си та се издигнаха от земята, като гледах аз, и колелата край тях; и застанаха във входа на източната порта на Господния дом; и славата на Израилевия Бог, бе отгоре им.

20 Това е живото същество, което видях под Израилевия Бог, при реката Ховар; и познах, че бяха херувими.

21 Всеки имаше четири лица, и всеки четири крила; и подобие на човешки ръце <се виждаше> под крилата им.

22 А колкото за подобието на лицата им, те бяха <същите> лица, които видях при реката Ховар, - изгледът им и сами те; вървяха всяко направо пред себе си.