¹⁴ За дълго време мълчах, <казва Той>. Останах тих, въздържах Себе Си; <Но сега> ще извикам като жена, която ражда, Ще погубя и същевременно ще погълна.

¹¹ Затова ще дойде върху тебе зло, Без да знаеш от где се явява; И беда ще те нападне, Без да можеш да я умилостивиш; Ще дойде внезапно върху тебе и опустошение, без да ти е било известно.

¹¹ И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш, И да не си спомниш за Мене, Нито да <Ме> съхраняваш в сърцето си? Не е ли <защото> Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене?