Add parallel Print Page Options

Чухме за гордостта на Моав – твърде голяма гордост – и за неговата надменност, за суетното му самохвалство. Затова Моав ще заридае за Моав. Всеки ще заридае за сладкиши с изсушено грозде, които вече ги няма. Защото полетата на Есевон са изсъхнали, господарите на народите опустошиха лозята на Севама, които се простираха до Йезер и се губеха в пустинята; техните ластари се разпространиха, минаха през морето.

Read full chapter