Add parallel Print Page Options

Гибелта на Едом

63 (A)Кой е Този, Който идва от Едом, в яркочервени дрехи от Восор, Който е с разкошно облекло, Който тържествено пристъпва в пълната Си сила?

„Аз съм, Който говори справедливо, Който е силен да спасява.“

Защо има червени петна по Твоята дреха? Защо тя е опръскана с червено и Твоите дрехи са като на човек, тъпкал във винена преса?

(B)„Аз тъпках винената преса Сам и никой от народите не беше с Мене, Аз ги тъпках с гнева Си и ги смачквах с яростта Си; кръвта им пръскаше дрехите Ми и изцапах цялата Си дреха, защото денят за отмъщение е в сърцето Ми и настъпи годината на Моето изкупление. (C)И виждах, че няма помощник, и се учудвах, че няма поддръжник, но Моята сила Ми помогна и Моята ярост беше тази, която Ме подкрепи, и в гнева Си стъпках народите, смазах ги в яростта Си и излях на земята кръвта им.“

Покайна молитва

(D)Ще възхвалявам милостите на Господа, славата на Господа за всичко, което Господ е извършил за нас, както и голямото благоволение към дома на Израил, което показа заради Своето милосърдие и заради голямата Си щедрост.

Той каза: „О, да, наистина! Те са Мой народ, деца, които няма да бъдат неверни.“ И Той стана Спасител за тях. (E)Той им съчувстваше във всичките им страдания и ангелът на присъствието Му ги спаси; Той ги изкупи с любовта Си и със състраданието Си, пое ги и ги носи през всички древни дни. 10 (F)Но те въстанаха и огорчиха Светия Негов Дух. И Той се превърна в техен неприятел и се сражаваше срещу тях.

11 (G)Тогава Неговият народ си спомни древните дни на Мойсей. Къде е Онзи, Който ги изведе от морето с пастира на Своите овце? Къде е Онзи, Който вложи в тях Светия Свой Дух, 12 Който вървеше отдясно на Мойсей и изяви величествената Си мощ, раздели пред тях водите, за да Си създаде вечно име; 13 (H)Който ги води през бездни като коне през пустиня, без да се спънат? 14 Както Господният Дух дава почивка на добитъка, който слиза в долината, така Ти води народа Си, за да Си създадеш великолепно име.

15 Погледни от небесата и виж от жилището на Своята светиня и на Своето великолепие: къде са Твоята ревност и Твоята мощ? Твоето велико състрадание и Твоята милост са скрити от мене. 16 (I)Но Ти си наш Отец, защото Авраам не знаеше нищо за нас, а Израил не ни признава за свои. Ти, Господи, си наш Отец, от векове Твоето име е наш изкупител. 17 Защо, Господи, допусна да се отклоним от Твоите пътища, да се ожесточи сърцето ни, за да не се страхува от Тебе? Обърни се заради Своите служители, племената на Твоето наследство.

18 Твоят свят народ го владя за малко, враговете ни стъпкаха Твоето светилище. 19 (J)[a] Ние станахме като онези, над които Ти никога не си владял, у които Твоето име не се е споменавало.

О, да беше раздрал небесата и да беше слязъл! Пред Тебе планините биха се разклатили.

Footnotes

  1. 63:19 В Синодалната и Цариградската Библия текстът: „О, да беше раздрал небесата и да беше слязъл! Пред Тебе планините биха се разклатили!“ е 64:1.

63 Кой е този, що иде от Едом, С очервени дрехи от Восора, Този славен в облеклото си, Който ходи във величието на силата си? Аз съм, Който говоря с правда, Мощен да спасявам.

Защо е червено облеклото Ти, И дрехите Ти подобни на <ония на човек>, който тъпче в лин?

Аз сам изтъпках лина, И от племената не бе с Мене ни един човек; Да! стъпках ги в гнева Си, И смазах ги в яростта Си, Тъй че кръвта им попръска дрехите Ми, И изцапах цялото Си облекло.

Защото денят за въздаянието бе в сърцето Ми, И годината Ми за изкупване настана.

Аз разгледах, но нямаше кой да помага, И зачудих се, че нямаше кой да подкрепя; Затова, Моята мишца Ми изработи спасение, И Моята ярост, тя Ме подкрепи.

Аз стъпках племената в гнева Си, Опих ги с яростта Си, И излях кръвта им в земята.

Ще спомена милосърдията Господни, <Причините> за хвалене Господа За всичко, що ни е подарил Господ, И за голямата благост към Израилевия дом, Която им показа според щедростите Си, И според премногото Си милости.

Защото рече: Наистина те са Мои люде, Чада, които не ще постъпят невярно; Така им стана Спасител.

Във всичките им скърби Той скърбеше, И ангелът на присъствието Му ги избави; Поради любовта Си и поради милосърдието Си Той сам ги изкупи, Дигна ги и носи ги през всичките древни дни.

10 Но те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Негов Дух; Затова Той се обърна та им стана неприятел, И сам воюва против тях.

11 Тогава людете Му си спомниха за старите Моисееви времена, <и казваха: >Где е Оня, Който ги възведе от морето Чрез пастирите на стадото Си? - Где е оня, който положи Светия Си Дух всред тях? -

12 Който направи славната Си мишца Да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, За да си придобие вечно име? -

13 Който ги води през бездната, Като кон през пасбище, без да се препънат?

14 Духът Господен ги успокои Като добитъкът, който слиза в долината; Така си водил людете Си, За да си придобиеш славно име.

15 Погледни от небесата И виж от светото Си и славно обиталище, Где са ревността Ти и могъществените Ти дела? Ожидането на Твоите милости и щедрости е въздържано спрямо мене.

16 Защото Ти си наш Отец, Ако и да не ни знае Авраам И да не ни признае Израил; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.

17 Защо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, Да ожесточаваме сърцата си та да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, Племената на Твоето наследство.

18 Малко време го владяха Твоите свети люде; Противниците ни потъпкаха светилището Ти.

19 Ние сме станали като ония, над които Ти никога не си владял, Като ония, които не са били наричани с името Ти.