Add parallel Print Page Options

57 Праведникът умира и никой не се трогва от това. Благочестиви хора биват отвличани и никой не забелязва, че злото грабва праведника. Но той е постигнал мир. Ще почиват на леглата си тези, които постъпват правилно.

Укор към суеверието и идолопоклонството

Но приближете се вие, синове на магьосница, рожби на прелюбодеец и на блудница! С кого се подигравате? Срещу кого разтваряте уста, изплезвате език? Не сте ли вие рожби на прегрешение, потомство на лъжа, (A)вие, които сте обзети от ярост, разпалени от развратен огън към идолите, които се тълпите до дъбовете, под всяко раззеленило се дърво, които колите децата край потоци, под скалисти долове? Твоят дял е в гладките камъни на потоците; те, те са твой жребий; дори на тях правиш възлияние и принасяш жертва. Мога ли да бъда доволен от това? Ти слагаш леглото си на висока и величава планина, дори там се изкачваш, за да принесеш жертва. Ти поставяш своя възпоменателен знак зад вратата и стълбата, защото, като се откажеш от Мене, откриваш голотата си и се изкачваш; разширяваш леглото си и се обвързваш с тях, обичаш тяхното легло, откриваш място. Ти ходеше при царя с елей и умножаваше своите мазила, и изпращаше свои пратеници надалече, и се унижаваше до преизподнята. 10 При странстването по своите многобройни пътища ти се уморяваше, но не казваше: „Напразно е, отказвам се!“ Намираше още сила в ръката си, затова не отпадаше.

11 И от кого се уплаши и се страхуваш, та да излъжеш и да не си спомняш за Мене, и да не Ме пазиш в своето сърце? Не съм ли Аз Този, Който замълчах, и то отдавна? И не се ли страхуваш от Мене? 12 Аз ще разкрия твоята правда и твоите дела; те няма да ти бъдат от полза. 13 (B)Могат ли да те спасят твоите тълпи при твоя вик? Вятърът ще грабне всички тях, полъхът ще ги отнесе далече оттук. А който се уповава на Мене, ще наследи земята и ще владее Моята свята планина.

Наказание и изцеление

14 И заповяда: „Проправяйте, проправяйте, разчистете пътя, махнете препятствията от пътя на Моя народ.“ 15 Защото Всевишният и Възвишеният, Който вечно царува, Чието име е Светият, каза така: „Аз царувам във висините и в светилището. Аз съм със съкрушените и смирените, за да поддържам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените. 16 Защото няма вечно да съдя и постоянно да се гневя, иначе всеки дух пред Мене ще погине, както и душите, които Аз сътворих. 17 Аз се разгневих и го поразих заради греха на неговото користолюбие, като се скрих и се разсърдих. Но той упорито продължи пътя на сърцето си. 18 (C)Видях пътищата му и ще го изцеля. И ще го водя, и ще давам утешение на него и на тъгуващите за него. 19 Аз съм, Който създавам плода на устните.“ Господ казва: „Мир, мир на далечния и на ближния, и ще го изцеля!“ 20 (D)А грешниците са като развълнувано море, което не може да се успокои и чиито води изхвърлят тиня и кал.

21 (E)Няма мир за грешниците – казва моят Бог.

57 Праведният загива, и никой не взема това присърце; И благочестивите се отнемат <от земята>, без да размисли някой, Че праведният се отнема преди <да дойде> злото.

Той се успокоява; Те си почиват на леглата си, Всеки, който ходи в правотата си.

А вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.

С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.

Вие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари?

Делът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?

На висока и издигната планина си турила леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва.

Зад вратите и стълбовете <им> си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.

Отишла си и при царя с помади, И умножила си ароматите си, Пратила си далеч посланиците си, И унизила си се дори до преизподнята.

10 Уморила си се от дългия път, Но пак не си рекла: Няма надежда; Намерила си съживление на силата си, Затова не си примряла.

11 И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш, И да не си спомниш за Мене, Нито да <Ме> съхраняваш в сърцето си? Не е ли <защото> Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене?

12 Аз ще изявя правдата ти; А колкото за делата ти, те няма да те ползуват.

13 Когато извикаш, нека те отърват сбирщината <на идолите> ти; Но вятърът ще ги отнесе всички, Един лъх ще ги помете; А който уповава на Мене ще владее земята, И ще придобие светия Мой хълм.

14 И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде.

15 Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,

16 Защото няма да се съдя <с човеците> вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже <тогаз> биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил.

17 Поради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, Отвърнах лицето Си и се разгневих; Но той упорито последва пътя на сърцето си.

18 Видях пътищата му, и ще го изцеля; Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му.

19 Аз, Който създавам плода на устните, казва Господ, <Ще река>: Мир, мир на далечния и близкия; И ще го изцеля.

20 А нечестивите са като развълнуваното море, Защото не може да утихне, И водите му изхвърлят тиня и кал.

21 Няма мир за нечестивите, казва моят Бог.