Исаия 42
Библия, синодално издание
42 (A)Ето, Моят Отрок, Когото държа за ръка, Моят Избраник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и Той ще възвести съд на народите;
2 няма да викне, нито да възвиси гласа Си, и няма да даде да Го чуят на улиците;
3 (B)пречупена тръст няма да строши, и тлеещ лен няма да угаси; ще произвежда съд по истина;
4 няма да ослабне, нито ще изнемогне, докле на земята не утвърди съд, и островите[a] ще се уповават на Неговия закон.
5 (C)Тъй говори Господ Бог, Който е сътворил небесата и тяхното пространство, Който е разпрострял земята с нейните произведения, Който дава дихание на народа, що е на нея, и дух на ходещите по нея.
6 (D)Аз, Господ, Те призовах в правда, ще Те държа за ръка и ще Те пазя, ще Те поставя завет за народа, светлина за езичниците,
7 (E)за да отвориш очите на слепи, да изведеш вързаните от затвор и седещите в тъмнина – от тъмница.
8 (F)Аз съм Господ, това е Моето име, и не ще дам славата Си другиму, нито хвалата Си на истукани.
9 Ето, предсказаното по-напред се сбъдна, и ново ще възвестя; преди то да стане, Аз ще ви възвестя.
10 (G)Пейте Господу нова песен, хвала Нему от земните краища, вие, които плавате по морето, и всичко, което го пълни, островите и живеещите по тях.
11 Нека възвисят глас пустинята и нейните градове, селищата, дето живее Кидар; нека тържествуват живеещите по скали, нека възклицават от върховете планински.
12 Нека въздадат Господу слава, и хвалата Му нека възвестят на островите.
13 (H)Господ ще излезе като исполин, ревност ще възбуди като воин; ще извика и ще подигне воински вик, и ще се покаже силен против враговете Си.
14 (I)Дълго мълчах Аз, търпях и се сдържах; сега ще викам като родилка, ще разрушавам и ще поглъщам всичко;
15 ще опустоша планини и хълмове, и всичката тяхна трева ще изсуша; и реките ще направя острови, и езерата ще изсуша;
16 (J)и ще поведа слепите по път, който те не знаят, ще ги водя по незнайни пътеки, тъмата ще направя светлина пред тях, и кривите пътеки – прави: ето какво ще направя Аз за тях, и няма да ги оставя.
17 (K)Тогава ще се обърнат назад и с голям срам ще се покрият ония, които се надяват на идоли, които казват на истукани: вие сте наши богове.
18 (L)Слушайте, глухи, и гледайте, слепи, за да видите.
19 (M)Кой е тъй сляп, както е Моят раб, и глух, както е Моят вестител, когото проводих, кой е тъй сляп, както е възлюбеният, тъй сляп, както е рабът Господен?
20 (N)Ти си видял много, ала не си забелязвал; ушитети са били отворени, ала не си слушал.
21 (O)Господу било угодно заради правдата Си да възвеличи и прослави закона.
22 Но това е народ разорен и разграбен; те всички са вързани в подземия и скрити в тъмници; станали са плячка, и няма избавител, ограбени са и никой не казва: върни го!
23 Кой от вас е приклонил ухо към това, кой е вникнал и го е изслушал за бъдещето?
24 Кой предаде Иакова на разорение и Израиля – на грабители? Не е ли Господ, против Когото грешихме? Те не искаха да ходят по пътищата Му, нито слушаха закона Му.
25 (P)И Той изля върху им яростта на Своя гняв и жестокостта на войната: тя ги окръжи с пламък от вси страни, но те не забелязваха, и гореше в тях, но те не разбраха това със сърце.
Footnotes
- 42:4 По превода на 70-те: Народите ще се уповават на Неговото име.
Исаия 42
1940 Bulgarian Bible
42 Ето Моят служител, когото подкрепявам, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите.
2 Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, Нито ще го направи да се чуе навън.
3 Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси; Ще постави правосъдие според истината.
4 Няма да ослабне нито да се съкруши Догдето установи правосъдие на земята; И островите ще очакват неговата поука.
5 Така казва Бог, Господ, Който е направил небето и го е разпрострял, Който е разстлал земята с произведенията й, Който дава дишане на людете, които са на нея, И дух на тия, които ходят по нея:
6 Аз Господ те призовах в правда, И като хвана ръката ти ще те пазя, И ще те поставя за завет на людете, За светлина на народите,
7 За да отвориш очите на слепите, Да извадиш запрените от затвор, И седящите в мрак из тъмницата.
8 Аз съм Господ; това е Моето име; И не ща да дам славата Си на друг, Нито хвалата Си на изваяните идоли.
9 Ето, нещата <предсказани> от начало се сбъднаха, И Аз ви известявам нови, Преди да се появят, казвам ви ги.
10 Пейте на Господа нова песен, Хвалата Му от краищата на земята, Вие, които слизате на морето и всичко що е в него, Острови, и вие, които живеете на тях.
11 Пустинята и градовете й нека извикат с висок <глас>, Селата, гдето живее Кидар; Нека пеят жителите на Села {Т.е. Скалата.}, Нека възклицават от върховете на планините,
12 Нека отдадат слава на Господа, И нека възвестят хвалата Му в островите.
13 Господ ще излезе като силен мъж, Ще възбуди ревнивостта Си като ратник, Ще извика, да! ще изреве. Ще надделее над враговете Си;
14 За дълго време мълчах, <казва Той>. Останах тих, въздържах Себе Си; <Но сега> ще извикам като жена, която ражда, Ще погубя и същевременно ще погълна.
15 Ще запустя планини и хълмове, И ще изсуша всичката им трева; Ще обърна реките в острови, И ще пресуша езерата.
16 Ще доведа слепите през път, който не са знаели, Ще ги водя в пътеки, които им са били непознати; Ще обърна тъмнината в светлина пред тях, И неравните места <ще направя> равни. Това ще сторя, и няма да ги оставя.
17 Ще се върнат назад, съвсем ще се посрамят Ония, които уповават на ваяните идоли, Които казват на леяните: Вие сте наши богове.
18 Чуйте, глухи, И гледайте, слепи, за да видите.
19 Кой е сляп, ако не е служителят Ми, Или глух, както посланика, <когото> изпращам? Кой е сляп както предания <Богу>, И сляп както служителя Господен?
20 Ти гледаш много неща но не наблюдаваш; Ушите му са отворени, но той не чува.
21 Господ благоволи заради правдата Си Да възвеличи учението и да го направи почитаемо.
22 Но те са ограбени и оголени люде; Всички са впримчени в пещери и скрити в тъмници; Плячка са, и няма избавител, Обир са, и никой не казва: Върни го.
23 Кой от вас ще даде ухо на това? Кой ще внимава и слуша за бъдещето?
24 Кой предаде Якова на обир, И Израиля на грабители? Не Господ ли, на Когото съгрешихме? Защото не искаха да ходят в пътищата Му, Нито послушаха учението Му.
25 Затова изля на него лютостта на гнева Си И свирепостта на боя; И това го запали изоколо, но той не се сети, Изгори го, но той не го вложи в сърцето си.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com