Исаия 41
Библия, синодално издание
41 (A)Млъкнете пред Мене, острови, и нека народите обновят силите си; нека се приближат и кажат: да излезем вкупом на съд.
2 (B)Кой въздигна от изток праведника, повика го да следва подире му, предаде му народи и покори царе? Той ги превърна с неговия меч на прах, с неговия лък на плява, от вятър развявана.
3 Той ги гони, върви спокойно по път, по който никога не бе ходил с нозете си.
4 (C)Кой направи и извърши това? Оня, Който отначало извика родовете; Аз, Господ, съм първият, и между последните Аз съм същият.
5 Островите видяха и се ужасиха, краищата земни затрепериха. Те се сближиха и събраха;
6 всякой помага на другаря си и казва на брата си: дръж се!
7 (D)Ковачът ободрява леяра; който разплесква с чук листовете, ободрява оногова, който кове на наковалня, думайки за спойката: „добра е“; и я заякчава с гвоздеи, за да бъде твърда.
8 (E)А ти, ти, Израилю, рабе Мой, Иакове, когото Аз избрах, семе на Авраама, Моя приятел, –
9 ти, когото взех от краищата на земята и повиках от краищата ѝ, и ти рекох: ти си Мой раб, Аз те избрах и не ще те отхвърля,
10 (F)не бой се, защото Аз съм с тебе, не се смущавай, защото Аз съм Бог твой; Аз ще те укрепя и ще ти помогна, и ще те поддържа с десницата на Моята правда.
11 (G)Ето, в стид и срам ще останат всички, които са наежени против тебе, – ще бъдат като нищо и ще погинат, които се с тебе препират.
12 Ще ги търсиш, и няма да ги намериш, тях, които враждуват против тебе; които се борят с тебе, ще бъдат като нищо, съвършено нищо;
13 (H)защото, Аз съм Господ, Бог твой; държа те за твоята дясна ръка, казвам ти: „не бой се, Аз ти помагам“.
14 (I)Не бой се, червей Иакове, малолюдни Израилю, – Аз ти помагам, казва Господ и твоят Изкупител, Светият Израилев.
15 (J)Ето, Аз те направих остра диканя, нова, назъбена; ти ще вършееш и стриваш планини, и хълмовете ще направиш като мекина.
16 (K)Ти ще ги вееш, и вятър ще ги разнесе, и вихър ще ги развее; а ти ще се зарадваш у Господа, ще се хвалиш със Светия Израилев.
17 Сиромаси и немотни търсят вода, и няма; езикът им пресъхва от жажда: Аз, Господ, ще ги чуя, Аз, Бог Израилев, няма да ги оставя.
18 (L)Ще отворя реки навръх планини, и извори сред долини; пустинята ще направя езеро и сухата земя – водни извори;
19 (M)ще посадя в пустинята кедър, ситим, мирта и маслина; ще насадя в степите кипарис, явор и бук наедно,
20 (N)за да видят и познаят, и да разгледат и разберат, че ръката Господня е направила това, и Светият Израилев е сътворил това.
21 Представете делото си, казва Господ; приведете доказателствата си, казва Царят Иаковов.
22 Нека представят и ни кажат, какво има да стане; нека възвестят нещо, преди да е станало, и ние ще вникнем с ума си и ще узнаем, как се е то свършило, или нека ни предскажат за бъдещето.
23 (O)Кажете, какво има да стане в бъдеще, и ние ще знаем, че вие сте богове, или направете нещо добро, или лошо, за да се почудим и наедно с вас да видим.
24 Но вие сте нищо, и делото ви е нищожно; гнусота е оня, който ви избира.
25 Аз го въздигнах от север, и той ще дойде; от изгрев-слънце ще призовава името Ми и ще тъпче князете като кал, и ще ги мачка, както грънчар – глина.
26 Кой е възвестил за това отначало, за да знаем, и много по-отрано, за да можем да кажем: „наистина“? Но никой не е казал, никой не е възвестил, никой не е чувал вашите думи.
27 (P)Аз пръвказах на Сион: ето го! и дадох на Иерусалим благовестник.
28 И тъй, Аз гледах, и нямаше никого, и между тях не се намери съветник, за да мога да ги попитам, и те да отговорят.
29 (Q)Ето, те всички са нищо, нищожни са и делата им: вятър и празнота са техните истукани.
Исаия 41
1940 Bulgarian Bible
41 Мълчете пред Мене, вие острови; И племената нека подновят силата си; Нека приближат, и тогава нека говорят; Нека застанем заедно на съд.
2 Кой е въздигнал едного от изток, Когото повиква с правда при нозете Си? Предава му народи, и поставя го господар над царе, И тях предава на ножа му като прах. На лъка му като отвята плява.
3 Погонва ги, и безопасно минава Пътя, по който не беше ходил с нозете си.
4 Кой издействува и извърши това, Като повика <още> в началото <бъдещите> родове? Аз Господ, първият и с последният, Аз съм.
5 Островите видяха и се уплашиха, Земните краища се разтрепераха, Приближиха се и дойдоха.
6 Всеки помогна на другаря си, И рече на брата си: Дерзай!
7 И тъй, дърводелецът насърчаваше златаря, И тоя, който кове с чука, онзи, който удря на наковалнята, Като казваше: Добре е споено, И го закрепяваше с гвоздей, за да се не клати.
8 Но ти, Израилю, служителю Мой, Якове, когото Аз избрах, Потомството на приятеля Мой Авраама,
9 Ти, когото взех от краищата на земята, И повиках от най-далечните й страни, И ти рекох: Ти си Мой служител, Аз те избрах, и не те отхвърлих,
10 Не бой се, защото Аз съм с тебе; Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница,
11 Ето, всички, които са разгневени на тебе, Ще се засрамят и смутят; Съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат.
12 Ще потърсиш ония, които се сражават против тебе, И няма да ги намериш; Ония, които воюват против тебе, ще станат като нищо, И като че не са били.
13 Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти, И ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.
14 Не бой се червею Якове, и вие, малцината Израилеви; Аз ще ти помагам, казва Господ, Твоят изкупител, Светият Израилев.
15 Ето, Аз ще те направя на нова остра назъбена диканя; Ще вършееш планините и ще ги стриеш, И ще обърнеш хълмовете на дребна плява;
16 Ще ги отвееш, и вятърът ще ги отнесе, И вихрушката ще ги разпръсне; А ти ще се зарадваш в Господа, Ще се похвалиш в Светия Израилев.
17 <Когато> сиромасите и немотните потърсят вода, А няма, и езикът им съхне от жажда, Аз Господ ще ги послушам, Аз Израилевият Бог няма да ги оставя.
18 Ще отворя реки на голите височини, И извори всред долините; Ще обърна пустинята на водни езера, И сухата земя на водни извори.
19 В пустинята ще насадя кедър, ситим, Митра и маслено дърво; В ненаселената земя ще поставя наедно елха, Явор и кипарис,
20 За да видят и да знаят, Да разсъдят и да разберат всички, Че ръката Господна е направила това, И Светият Израилев го е създал.
21 Представете делото си, казва Господ; Приведете силните си доказателства казва Якововият Цар.
22 Нека ги приведат, и нека ни явят какво има да стане; Обяснете предишното, <кажете> какво е било, Та да приложим сърцата си в него и да узнаем сетнината му; Или известете ни бъдещето,
23 Известете какво има да стане изпосле, За да познаем, че сте богове; Дори докарвайте <някакво> добро или <някакво> зло докарвайте, За да се ужасим като го видим всички.
24 Ето, вие сте по-малко от нищо; И това, което вършите, по-малко от нищо; Мерзост е оня, който ви избира.
25 Издигнах едного от север, и той е дошъл, - От изгрева на слънцето едного, който призовава Моето име; И ще нагази първенците като кал, Както грънчарят тъпче глината.
26 Кой е изявил това от начало, за да знаем, И от преди време та да речем: <Той има право?> Напротив, няма някой да го е изявил, няма някой да го е казал, Няма някой да е чул думите ви.
27 Пръв <Аз рекох> на Сиона: Ето <ги>! ето ги! И дадох на Ерусалим благовестител.
28 Защото, когато прегледах, нямаше никой; Да! между тях нямаше съветник, Който да може да отговори дума, когато ги попитах.
29 Ето, те всички са суета, Делата им са нищо, Излеяните им идоли са вятър и посрамление.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com