Add parallel Print Page Options

Изцелението на Езекия и неговата благодарност

38 (A)В онези дни Езекия се разболя смъртно и при него дойде пророк Исаия, Амоцов син, и му каза: „Ето така говори Господ: ‘Уреди домашните си дела, защото няма да оздравееш и ще умреш!’“ Тогава Езекия се обърна на другата страна и се помоли на Господа: „Господи, спомни си, че вървях пред Тебе предано, с чисто сърце и вършех само онова, което е угодно в очите Ти.“ И Езекия силно зарида.

И последва слово Господне към Исаия, което гласеше: „Иди и кажи на Езекия: ‘Така казва Господ, Бог на баща ти Давид: «Чух молитвите ти и видях сълзите ти, затова ще удължа живота ти с петнадесет години. И ще избавя тебе и града ти от ръката на асирийския цар и ще закрилям този град. Това ще бъде знак от Господа, че върши онова, за което е говорил. И ето ще върна сянката на стрелките на слънчевия часовник с десет стъпки назад, толкова, колкото вече беше отмерил слънчевият часовник на Ахаз»’.“ И така, слънцето се върна назад с десет стъпки, които вече беше извървяло.

Песен на юдейския цар Езекия, когато беше болен и оздравя:

10 „Казах си: в средата на живота си трябваше да сляза до портите на преизподнята. Бяха ми отнети останалите години живот. 11 (B)Казах: няма да видя Господа, Господа в земята на живите, нито ще видя човек сред обитателите на земята. 12 Жилището ми се вдигна и се премести като овчарски шатър. Живота си навих като платно, а Тъкачът ще го отреже от основата; денем и нощем аз чувствам, че се приближава краят ми. 13 (C)Виках за помощ чак до сутринта, а Той трошеше костите ми като лъв; денем и нощем аз чувствам, че се приближава краят ми. 14 (D)Писуках като лястовица и гуках като гълъб. Очите ми изнемогваха да гледат нагоре. В беда съм, Господи, застъпи се за мен! 15 Какво мога да кажа? Както ми бе казал, така и стори. Ще прекарам всичките си години с тъга в душата си.

16 (E)Господи, чрез Твоите обещания живеят хората и у тях е животът на моя дух, затова излекувай ме и ми дай живот. 17 И ето за спасение ми е била голямата беда. Ти запази живота ми от смъртоносната опасност, защото загърби всичките ми грехове. 18 (F)Тъй като не преизподнята ще те прослави, нито смъртта ще те възпее, не се надяват на Твоята вярност и онези, които са в гробовете; 19 живият, живият, той ще те прослави, както аз днес. Баща ще разказва на синове за Твоята вярност. 20 Господ ще ме спаси и затова ще пеем и ще свирим в дома на Господа, докато сме живи.“

21 И рече Исаия: „Да донесат каша от смокини и да я наложат върху цирея и царят ще оздравее.“ 22 А Езекия попита: „По какво да позная, че мога отново да се изкача до Божия дом?“

38 В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

Тогава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:

Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

Тогава дойде Господното слово към Исаия и рече:

Иди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадесет години.

И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.

И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза:

ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.

Ето какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:

10 Аз рекох: В половината от дните си Ще вляза в портите на преизподнята; Лиших се от остатъка на годините си.

11 Рекох: Няма да видя <вече> Господа, Господа, в земята на живите; Няма да видя вече човека <Като съм> между ония, които престанаха да живеят.

12 Жилището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър; Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

13 Успокоявах се до сутринта; <но> той като лъв троши всичките ми кости; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

14 Като ластовица <или> жерав така крещях, Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха <от гледане> нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител.

15 Що да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни; Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.

16 Чрез тия неща живеят човеците, Господи, И само в тях е животът на моя дух; Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.

17 Ето, <излезе за моя> мир гдето имах голяма горест; И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.

18 Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; Ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност.

19 Живият, живият, той ще те хвали, както аз днес; Бащата ще извести на чадата <си> Твоята вярност.

20 Господ е <близо> да ме спаси; Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти В дома Господен през всичките дни на живота си.

21 А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и <царят> ще оздравее.

22 Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възляза в Господния дом?