Исаия 36
Библия, синодално издание
36 (A)И в четиринайсетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим излезе против всички укрепени градове на Иудея и ги превзе.
2 (B)Тогава асирийският цар проводи Рабсака с голяма войска от Лахис в Иерусалим при цар Езекия; и той се спря при водопровода на горния водоем по пътя за нивата на тепавичаря.
3 И излезе при него Елиаким, Хелкиев син, началник на двореца, и писарят Севна, и летописецът Иоах, Асафов син.
4 И рече им Рабсак: кажете на Езекия: тъй казва великият цар, цар асирийски: какво е това упование, на което се ти уповаваш?
5 (C)Аз мисля, че това са само празни думи, а за война са потребни съвет и сила: и тъй, на кого се ти уповаваш, че си се отметнал от мене?
6 (D)Ето, ти мислиш да се облегнеш на Египет, на тая сломена тръст, която, ако някой се опре на нея, ще му влезе в ръката и ще я промуши. Такъв е фараонът, царят египетски, за всички, които се нему уповават.
7 Ако ли ми кажеш: уповаваме се на Господа, нашия Бог, – то на тогова ли, чиито оброчища и жертвеници отмени Езекия и каза на Иуда и на Иерусалим: „само пред тоя жертвеник се покланяйте“?
8 И тъй, влез в съюз с моя господар, царя асирийски; – ще ти дам две хиляди коня; можеш ли си достави ездачи за тях?
9 (E)И как искаш да накараш да отстъпи вождът, един от най-малките раби на моя господар, надявайки се на Египет, зарад колесници и коне?
10 (F)Та нима без воля Господня тръгнах аз против тая земя, за да я разоря? Господ ми каза: иди против тая земя и я разори.
11 (G)Тогава Елиаким, Севна и Иоах казаха на Рабсака: говори на рабите си по арамейски, защото ние разбираме, а не ни говори по иудейски, за да чуе народът, който е на стената.
12 И Рабсак рече: нима само при твоя господар и при тебе ме прати господарят ми да кажа тия думи? Не, също и при людете, които седят по стените, за да ядат с вас поганта си и да пият мочта си.
13 И стана Рабсак и извика с висок глас по иудейски и рече: чуйте думите на великия цар, асирийския цар!
14 (H)Тъй казва царят: нека ви не мами Езекия, защото той не може ви спаси;
15 и нека ви не обнадеждва Езекия с Господа, думайки: „Господ ще ни спаси; тоя град няма да бъде отдаден в ръцете на царя асирийски.“
16 (I)Не слушайте Езекия, защото тъй говори царят асирийски: примирете се с мене и излезте пред мене, и нека всякой яде плода на лозето си и на смоковницата си, и нека всякой пие вода от своя кладенец,
17 докле не дойда и ви взема в такава също земя, каквато е и вашата земя, в земя на хляб и вино, в земя на плодове и лозя.
18 (J)И тъй, да ви не мами Езекия, думайки: „Господ ще ни спаси“. Боговете на народите спасиха ли, всякой своята земя, от ръката на асирийския цар?
19 (K)Де са боговете на Емат и Арпад? Де са боговете на Сепарваим? Спасиха ли те Самария от моята ръка?
20 Кой от всички богове на тия земи спаси земята си от моята ръка? Та нима Господ ще спаси Иерусалим от моята ръка?
21 (L)Но те мълчаха и не му отговаряха ни дума, защото от царя беше дадена повеля: не му отговаряйте.
22 Тогава отиде Елиаким, син Хелкиев, началник на двореца, и Севна, писарят, и Иоах, син Асафов, летописец, при Езекия, с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсака.
Исаия 36
1940 Bulgarian Bible
36 В четиринадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим възлезе против всичките укрепени Юдови градове и ги превзе.
2 И асирийският цар изпрати Рапсака от Лахис в Ерусалим с голяма войска при цар Езекия. И той застана при водопровода на горния водоем по друма към тепавичарската нива.
3 Тогава излязоха при него управителя на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и секретаря Шевна, и летописецът Иоах Асафовият син.
4 Тогава им рече Рапсак: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тая увереност, на която уповаваш?
5 Казвам <ти, че твоето> благоразумие и сила за воюване са само лицемерни думи. На кого, прочее, се надяваш та си въстанал против мене?
6 Виж, ти се надяваш <като че ли> на тояга, на оная строшена тръстика, на Египет, на която ако се опре някой ще се забучи в ръката му та ще я промуши. Такъв е египетският цар Фараон за всички, които се надяват на него.
7 Но ако ми речеш: На Господа нашия Бог уповаваме, то Той не е ли Оня, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като рече на Юда и на Ерусалим: Пред тоя олтар се покланяйте?
8 Сега, прочее, дай <човеци в> залог на господаря ми асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от твоя страна да поставиш на тях ездачи.
9 Как тогава ще отблъснеш един военачалник измежду най-низките слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници!
10 Без <волята на> Господа ли възлязох сега на това място за да го съсипя? Господ ми рече: Възлез против тая земя та я съсипи.
11 Тогава Елиаким, и Шевна, и Иоах рекоха на Рапсака: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, та да чуят людете, които са на стената.
12 Но Рапсак рече: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тия думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно нечистотиите си и да пият пикочта си?
13 Тогава Рапсак застана та извика на юдейски със силен глас като рече: Слушайте думите на великия цар, асирийския цар:
14 Така казва царят: Да ви не мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави.
15 И да ви не прави Езекия да уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави; тоя град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.
16 Не слушайте Езекия; защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене; и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на щерната си,
17 докле дойда и ви заведа в земя подобна на вашата земя, земя изобилваща с жито и вино, земя изобилваща с хляб и лозя.
18 Внимавайте да не би ви убеждавал Езекия като казва: Господ ще ни избави. Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?
19 Где са боговете на Емат и Арфад? Где са боговете на Сефаруим? Избавиха ли те Самария от ръката ми?
20 Кои измежду всичките богове на тия страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Иеова Ерусалим от ръката ми?
21 А те мълчаха, и не му отговориха ни дума; защото царят беше заповядал, казвайки: Да му не отговаряте.
22 Тогава управителят на двореца Елиаким Хелкиевият син, и секретарят Шевна, и летописецът Иоах Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи та му известиха Рапсаковите думи.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com