Add parallel Print Page Options

33 (A)Горко ти, опустошителю, който не си бил опустошаван, и грабителю, когото не са грабили! Кога свършиш опустошението, ще бъдеш опустошен и ти; кога прекратиш грабителствата, и тебе ще разграбят.

(B)Господи! помилуй ни: на Тебе се уповаваме; бъди наша мишца от ранни зори и наше спасение в усилно време.

(C)От страшния Ти глас ще побягнат народите; кога се дигнеш, ще се разпръснат племената,

и ще отребят плячката ви, както гъсеница отребва; ще се нахвърлят върху ѝ, както скакалци се нахвърлят.

(D)Висок е Господ, Който живее във висините: Той ще изпълни Сион със съд и правда.

(E)И ще настанат твоите безопасни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание; страхът от Господа ще бъде твое съкровище.

(F)Ето, техните юнаци крещят по улиците; пратениците за мир горко плачат.

(G)Пътищата запустяха; пътници вече няма; той наруши договора, разруши града, – за нищо не смята човеците.

Земята тъгува, съхне; Ливан е посрамен, увяхнал; Сарон заприлича на пустиня, а Васан и Кармил са оголени от листата си.

10 (H)Сега ще стана, казва Господ, сега ще се дигна, сега ще се издигна.

11 (I)Сено сте заченали, слама ще родите; дъхането ви е огън, който ще ви погълне.

12 (J)И народите ще бъдат като вар, която ври, като отсечено тръне ще бъдат изгорени в огън.

13 (K)Слушайте вие, далечни, какво ще направя; и вие, ближни, познайте Моята мощ.

14 (L)Уплашиха се грешниците на Сион; трепет обзе нечестивците: „кой от нас може да живее при поядащ огън? кой от нас може да живее при вечен пламък?“ –

15 (M)Оня, който ходи в правда и говори истина; който презира печалба чрез потисничество, удържа ръцете си от подаръци, затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря очи да не вижда злото, –

16 (N)той ще живее във висините: прибежище му са непристъпните скали; хляб ще му се даде, водата му не ще пресекне.

17 (O)Очите ти ще видят Царя в Неговата красота, ще видят далечна земя;

18 (P)само сърцето ти ще си спомня за ужасите: „де е оня, който преброяваше? де е оня, който теглеше данъка? де е, който обглеждаше кулите?“

19 (Q)Няма вече да видиш народ свиреп, народ с глуха, неразбрана реч, с език странен, непонятен.

20 (R)Погледни Сион, града на празничните наши събрания; очите ти ще видят Иерусалим, мирно жилище и непоколебима скиния; стълбовете ѝ никога не ще се изтръгнат, и ни едно от въжата ѝ не ще се скъса.

21 Там у нас великият Господ ще бъде вместо реки, вместо широки канали; там не ще влезе ни една ладия с весла, нито ще премине голям кораб.

22 (S)Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш Цар: Той ще ни спаси.

23 (T)Ослабнаха въжата ти, не могат да удържат мачтите и да опънат платната. Тогава ще бъде голям дележ на плячка, тъй че и хроми ще тръгнат за грабеж.

24 (U)И ни един от жителите не ще каже: „болен съм“; на живеещия там народ ще бъдат опростени съгрешенията.

33 Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.

Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.

От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.

И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея както скача скакалец.

Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.

Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво.

Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.

Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.

10 Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.

11 Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви <като> огън ще ви пояде.

12 И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.

13 Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.

14 Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; <и казват:> Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?

15 Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, -

16 Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.

17 Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.

18 Сърцето ти ще си спомня за <миналия> ужас, <казвайки:> Где е <този>, който броеше? Где е <този>, който мереше? Где е <този>, който броеше кулите?

19 Няма <вече> да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.

20 Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Шатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.

21 Но там Господ ще бъде с нас във величието <Си>, <Като> място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.

22 Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.

23 Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.

24 И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.