Иов 41

Библия, синодално издание

41 ^(A)Надеждата е суетна: не ще ли паднеш само от един негов поглед?

² Няма дотолкоз сърцат, който би се осмелил да го побезпокои; а кой може устоя пред Моето лице?

^3 (B)Кой Ми е дал по-напред, та и Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.

⁴ Няма да премълча за членовете му, за силата и хубавата тяхна съразмерност.

⁵ Кой може отгърна горнището на дрехата му, кой ще се приближи до двойните му челюсти?

⁶ Кой може отвори вратата на лицето му? Зъбите му наоколо – ужас,

⁷ яките му щитове – великолепие; те са скрепени като с твърд печат;

⁸ един до друг се допират тъй близко, че и въздух не минава помежду им;

⁹ един до друг стоят набито, слепили се и не се разместят.

¹⁰ Кога киха, издава светлина; очите му са като ресниците на зората;

¹¹ от устата му излизат пламъци, изкачат огнени искри;

¹² от ноздрите му излиза пара, като от възвряло гърне или котел.

¹³ Дъхът му въглища разпаля, и от устата му пламък излиза.

¹⁴ На врата му сила обитава, и пред него ужас тича.

¹⁵ Месестите части на тялото му са сплътени яко помежду си, не мърдат.

¹⁶ Сърцето му е твърдо като камък, и кораво като долния воденичен камък.

¹⁷ Кога се подига, юнаци треперят, съвсем се губят от ужас.

¹⁸ Който меч се допре о него, не удържа, не удържа ни копие, ни сулица, ни броня.

¹⁹ Желязото смята за слама, медта за гнило дърво.

²⁰ Дъщерята на лъка не ще го подгони; камъните на прашката в плява се обръщат за него.

²¹ Боздуган за него е като сламка; над фученето на сулицата той се смее.

²² Под него има остри камъни, и той лежи върху острите камъни в калта.

²³ Той прави морската дълбочина да ври като котел, и морето превръща в кипнала мас;

²⁴ отподире си оставя светла диря; бездната изглежда белизнява.

²⁵ На земята няма подобен нему: той е сътворен безстрашен;

²⁶ на всичко, що е високо, гледа смело; той е цар над всички синове на гордостта.