Add parallel Print Page Options

(A)Иотговори Елифаз Теманец и рече:

ако се опитаме да ти кажем една дума, не ще ли ти стане мъчно? Но кой може да се сдържи да не говори!

(B)Ето, ти си мнозина съветвал и си подкрепял изнемощели ръце,

(C)твоите думи са изправяли падащия, и си укрепял отмалели колене.

А сега нещастието дойде до тебе, и ти изнемощя; допря до тебе, и ти падна духом.

Твоята богобоязливост не трябва ли да бъде твоя надежда, и непорочността на твоите пътища – твое упование?

Спомни си, погивал ли е някой невинен, и де праведните са бивали изкоренявани?

(D)Както съм виждал, които са орали нечестие и сеели зло, него пожънват;

(E)от духването Божие погиват, и от духа на гнева Му изчезват.

10 (F)Ревът на лъва и гласът на рикащия замлъква, и зъбите на лъвчетата се изкъртват;

11 силният лъв загива по липса на плячка, и децата на лъвицата се разпръсват.

12 И ето, към мене скришом долетя дума, и ухото ми долови нещо от нея.

13 (G)Сред размишления за нощни видения, когато сън наляга човеците,

14 (H)мене обхвана ужас и трепет и разтресе всичките ми кости.

15 И дух премина над мене; космите ми настръхнаха.

16 Той застана, – но аз не разпознах образа му, – само облик беше пред очите ми; тихо веене, – и аз чувам глас:

17 (I)човек по-праведен ли е от Бога? И мъж по-чист ли е от своя Творец?

18 (J)Ето, Той и на слугите Си не доверява и у Ангелите Си съглежда недостатъци:

19 (K)толкова повече у онези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-скоро и от молец.

20 (L)Между заран и вечер те се разсипват; няма да забележиш, как ще изчезнат съвсем.

21 Не погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри.

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

Спомни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.