31 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

² Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

³ Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

⁴ Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

⁵ Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

⁶ (<Но> нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

⁷ Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

⁸ То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

⁹ Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

¹⁰ То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

¹¹ Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

¹² Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

¹³ Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

¹⁴ То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

¹⁵ Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

¹⁶ Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

¹⁷ Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

¹⁸ (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

¹⁹ Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

²⁰ И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

²¹ Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

²² То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

²³ Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

²⁴ Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

²⁵ Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

²⁶ Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

²⁷ Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

²⁸ И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

²⁹ Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

³⁰ (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

³¹ Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

³² (Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

³³ Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

³⁴ Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

³⁵ (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето <виж> тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И <да имах акта> {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

³⁶ Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

³⁷ Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да <се> приближа при него-);

³⁸ Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

³⁹ Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

⁴⁰ Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.