Add parallel Print Page Options

28 Тъй, среброто си има изходна жила, и златото – място, дето го плавят.

Желязото се добива от земята; от камък се претопява мед.

Човек туря предели на тъмата и грижливо дири камъка в мрак и смъртна сянка.

Изравят рудокопен кладенец в места, дето крак не е стъпял, спускат се на дълбоко, увисват и се клатят далеч от човеците.

Земята, на която жито никне, отвътре е изровена сякаш от огън.

Камъните ѝ са място за сапфир, и в нея златни зрънца.

Пътеката за там хищна птица не знае, пиляково око я не е виждало;

лъвчета не са я тъпкали, и чакал не е ходил по нея.

На гранит слага човек ръката си, издъно преобръща планини;

10 в скали разсича канали, и окото му вижда всичко драгоценно;

11 възпира течението на реките и скритото изважда на видело.

12 Но де се намира мъдростта, и де е мястото на разума?

13 Не знае човек цената ѝ, и тя не се намира по земята на живите.

14 Бездната казва: не е в мене тя; и морето казва: не е у мене.

15 (A)Тя се не дава за злато и се не добива за претеглено сребро;

16 (B)тя се не оценява с офирско злато, ни с драгоценен оникс, нито със сапфир;

17 не се равнява с нея злато и кристал, и не ще я размениш за съдове от чисто злато.

18 А за корал и бисер няма що и да се споменува, и придобиване мъдрост стои по-високо от рубини.

19 С нея се не равнява етиопският топаз; с чисто злато тя се не оценява.

20 Откъде, прочее, излиза мъдростта? и де е мястото на разума?

21 Скрита е тя от очите на всичко живо и е утаена от птиците небесни.

22 Авадон и смъртта казват: с ушите си чухме мълвата за нея.

23 (C)Бог знае пътя ѝ, и Той познава мястото ѝ.

24 Защото Той гледа докрайземя и вижда под цялото небе.

25 Когато Той даваше на вятъра тегло и наместваше водата по мярка,

26 (D)когато определяше наредби на дъжда и път на гръмоносната мълния,

27 тогава Той я видя и я яви, приготви я и още я изпита

28 (E)и рече на човека: ето, страхът Господен е истинска мъдрост, и отбягването от зло е разум.

28 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

<Човекът> туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците <рудничарите> се люлеят.

Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.

Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

<Човекът> простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

14 Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

18 Не ще се спомене корал или кристал <за покупката й. >Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

20 От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -

21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.