Иов 28

Библия, синодално издание

28 Тъй, среброто си има изходна жила, и златото – място, дето го плавят.

² Желязото се добива от земята; от камък се претопява мед.

³ Човек туря предели на тъмата и грижливо дири камъка в мрак и смъртна сянка.

⁴ Изравят рудокопен кладенец в места, дето крак не е стъпял, спускат се на дълбоко, увисват и се клатят далеч от човеците.

⁵ Земята, на която жито никне, отвътре е изровена сякаш от огън.

⁶ Камъните ѝ са място за сапфир, и в нея златни зрънца.

⁷ Пътеката за там хищна птица не знае, пиляково око я не е виждало;

⁸ лъвчета не са я тъпкали, и чакал не е ходил по нея.

⁹ На гранит слага човек ръката си, издъно преобръща планини;

¹⁰ в скали разсича канали, и окото му вижда всичко драгоценно;

¹¹ възпира течението на реките и скритото изважда на видело.

¹² Но де се намира мъдростта, и де е мястото на разума?

¹³ Не знае човек цената ѝ, и тя не се намира по земята на живите.

¹⁴ Бездната казва: не е в мене тя; и морето казва: не е у мене.

^15 (A)Тя се не дава за злато и се не добива за претеглено сребро;

^16 (B)тя се не оценява с офирско злато, ни с драгоценен оникс, нито със сапфир;

¹⁷ не се равнява с нея злато и кристал, и не ще я размениш за съдове от чисто злато.

¹⁸ А за корал и бисер няма що и да се споменува, и придобиване мъдрост стои по-високо от рубини.

¹⁹ С нея се не равнява етиопският топаз; с чисто злато тя се не оценява.

²⁰ Откъде, прочее, излиза мъдростта? и де е мястото на разума?

²¹ Скрита е тя от очите на всичко живо и е утаена от птиците небесни.

²² Авадон и смъртта казват: с ушите си чухме мълвата за нея.

^23 (C)Бог знае пътя ѝ, и Той познава мястото ѝ.

²⁴ Защото Той гледа докрайземя и вижда под цялото небе.

²⁵ Когато Той даваше на вятъра тегло и наместваше водата по мярка,

^26 (D)когато определяше наредби на дъжда и път на гръмоносната мълния,

²⁷ тогава Той я видя и я яви, приготви я и още я изпита

^28 (E)и рече на човека: ето, страхът Господен е истинска мъдрост, и отбягването от зло е разум.