Иов 24
Библия, синодално издание
24 Защо не са скрити от Вседържителя времената, и ония, които Го знаят, не виждат дните Му?
2 (A)Преместят межди, откарват стада и ги пасат у тях си;
3 от сираци отнемат осел, от вдовица вземат вол за залог;
4 сиромаси избутват от пътя, всички унижени на земята са принудени да се крият.
5 Ето, като диви осли в пустиня, излизат те по работата си, като стават рано за плячка; степта дава хляб за тях и за децата им;
6 (B)жънат по чужди ниви, и берат грозде у нечестивеца;
7 (C)нощуват голи без покрив и без облекло на студ;
8 биват мокрени от планински дъждове и, нямайки убежище, притискат се о скалата;
9 отделят сираче от гърди и вземат залог от сиромаха;
10 (D)карат ги да ходят голи, без облекло, и гладните хранят с класове;
11 между стените изстискват маслинено масло, тъпчат в линове и жадуват.
12 (E)В града човеците охкат, и душата на убиваните вика, и Бог не забранява това.
13 Между тях има врагове на светлината, не знаят пътищата ѝ и не ходят по пътеките ѝ.
14 На разсъмване става убиецът, убива сиромаха и нищия, а нощем е крадец.
15 (F)И окото на прелюбодееца чака да се мръкне, думайки: ничие око няма да ме види, – и затуля лице.
16 В тъмнината се провират под къщите, които денем са си забележили; не познават светлина.
17 Защото за тях утринта е смъртна сянка, понеже те са запознати с ужасите на смъртната сянка.
18 (G)Лек е такъв на водната повърхност, проклет е делът му на земята, и не гледа пътя по лозята.
19 Засуха и пек поглъщат снежната вода; тъй преизподнята – грешниците.
20 Нека го забрави утробата майчина; нека бъде сладък на червеите; нека за него помен не остане; нека се строши като дърво беззаконникът,
21 който угнетява бездетната, нераждалата, и на вдовица не прави добро.
22 Той и силните увлича със своята сила, той става, и никой не е уверен за живота си.
23 А Той му дава всичко за безопасност, и той на това се обляга и Неговите очи виждат техните пътища.
24 (H)Вдигнаха се високо, – и ето, няма ги; падат и умират, както и всички, и, както върховцете на класовете, се скършват.
25 Ако това не е тъй, – кой ще ме изобличи в лъжа и кой ще обърне в нищо речта ми?
Йов 24
1940 Bulgarian Bible
24 Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.
6 Жънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 <Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11 Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13 <Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 Бърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.
19 <Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21 Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 <Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com