Add parallel Print Page Options

23 Отговори Иов и рече:

дори и сега речта ми е горчива: страданията ми са по-тежки от охканията ми.

О, да знаех де да Го намеря и да можех да се приближа към престола Му!

Изложил бих пред Него моето дело и напълнил бих устата си с оправдание;

узнал бих думите, с които Той ще ми отговори, и разбрал бих, какво ще ми каже.

Нима Той в пълна мощ би взел да се бори с мене? О, не! Стига само Той да обърнеше внимание на мене.

Тогава праведник би могъл да се бори с Него, – и аз винаги бих получил свобода от моя Съдия.

Но ето, аз вървя напред – и Него Го няма, назад – и Го не намирам;

върши ли Той нещо на лява страна, аз не виждам; крие ли се на дясна, не съзирам.

10 (A)Но Той знае пътя ми; нека ме изпита, – ще изляза като злато.

11 (B)Ногата ми здраво се държи о пътеките Му; пътищата Му пазих и не се отклонявах.

12 От заповедите на устата Му не отстъпих; думите на устата Му пазих повече, отколкото моите правила.

13 Но Той е твърд; кой ще Го отклони? Той върши каквото иска душата Му.

14 Така, Той ще изпълни отреденото за мене, и подобно на това у Него има много.

15 Поради това аз треперя пред лицето Му; размишлявам – и се плаша от Него.

16 Бог ме обезсърчи, и Вседържителят ме уплаши.

17 Защо не съм унищожен преди тая тъма, и Той не скри мрака от лицето ми!

23 А Иов в отговор рече:

И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.

Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.

Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

Тогава <би станало явно, че> един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

<Обаче>, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,

Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

12 От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

13 Но Той е на един <ум>, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

16 Защото <сам> Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат <думите ми>, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.