Add parallel Print Page Options

21 Иов отговори и рече:

изслушайте внимателно речта ми; това ще ми бъде утеха от вас.

Потърпете ме, и аз ще говоря; а после, откак поговоря, присмивайте се.

Нима към човек ми е думата? Та как да не бъда малодушен?

(A)Погледнете ме и се ужасете, па турете пръст на уста.

Спомня ли си само, – изтръпвам, и трепет обзема тялото ми.

(B)Защо беззаконниците живеят, достигат старост, па и по сила са яки?

Децата им са с тях пред лицето им, и внуците им са пред очите им.

(C)Къщите им са в мир и без страх, и жезълът Божий не е върху тях.

10 Бикът им оплодотворява и не пропуща, кравата им зачева и не помята.

11 Отпущат малките си като стадо, и децата им скачат.

12 (D)Провикват се при тимпани и гусли и веселят се при пищелки;

13 прекарват дните си в щастие и в един миг слизат в преизподнята.

14 (E)А между това казват Богу: отстрани се от нас, не щем да знаем за Твоите пътища!

15 (F)Какво е Вседържителят, та да Му служим? И каква полза да прибягваме към Него?

16 (G)Виждаш, щастието им не е от техните ръце. – Далеч от мене съветът на нечестивите!

17 (H)Често ли угасва светилото у беззаконниците и ги налита беда, а Той в гнева Си ги надарява със страдания?

18 (I)Те трябва да бъдат като сламка пред вятъра и като плява, завявана от вихрушка.

19 Ще кажеш: Бог пази злочестината му за неговите деца. – Нека въздаде Той на самия него, за да знае той това.

20 Нека очите му видят злочестината му, и нека сам пие от гнева Вседържителев.

21 (J)Защото, какво го е грижа за дома му после него, кога броят на месеците му се свърши?

22 Но Бога ли ще учим на мъдрост, когато Той съди и горните?

23 Един умира в най-пълни сили, съвсем спокоен и мирен;

24 вътрешностите му са пълни с мас и костите му напоени с мозък.

25 Друг пък умира с огорчена душа, без да е вкусил добро.

26 (K)И те наедно ще лежат в пръстта, и червеи ще ги покрият.

27 Зная вашите мисли и хитрини, които кроите против мене.

28 Ще кажете: де е княжевият дом, и де е шатрата, в която са живели беззаконниците?

29 Нима не сте разпитвали пътешественици и не сте запознати с техните наблюдения,

30 (L)че в ден на погибел злодеецът бива пощаден; в ден на гняв отвежда се настрани?

31 Кой ще му покаже пред лицето неговия път и кой ще му отвърне за онова, що е вършил той?

32 Съпровождат го до гробищата и на гроба му поставят стража.

33 Долинските буци за него са сладки, и след него върви тълпа люде, а вървещите пред него чет нямат.

34 (M)Как тогава желаете да ме утешавате със суета? В отговорите ви остава само лъжа.

21 Тогава Иов в отговор рече:

Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

Само да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

12 Пеят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

13 Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

15 Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.

18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

19 <Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

21 Защото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, -

30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>.

33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?

21 Тогава Иов в отговор рече:

Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.

Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.

Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.

11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

13 Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?

16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.

18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери, -

30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.

33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,

34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?