Иов 19
Библия, синодално издание
19 Отговори Иов и рече:
2 докога ще мъчите душата ми и ще ме терзаете с думи?
3 Ето, вече десет пъти ме посрамявате, и не ви е срам да ме измъчвате.
4 (A)Ако съм и наистина прегрешил, прегрешението ми си остава за мене.
5 Ако пък искате да ми се големеете и да ме укорите с моя позор,
6 (B)знайте, че Бог ме събори и с мрежата Си ме омота.
7 (C)Ето, аз викам: неправда! И никой не слуша; крещя, и съд няма.
8 (D)Той ми прегради пътя, и не мога да премина, и върху пътеките ми спусна тъма.
9 Свлече от мене славата ми и сне венеца от главата ми.
10 Отвред ме разсипа, и аз отивам; и като дърво изтръгна Той надеждата ми.
11 (E)Разпали гнева Си против мене и ме счита между Своите врагове.
12 (F)Полковете Му дойдоха заедно, запътиха се към мене и се разположиха около шатрата ми.
13 (G)Братята ми Той отдалечи от мене, и онези, които ме познават, странят от мен.
14 Напуснаха ме ближните ми, и забравиха ме познайниците ми.
15 Намерилите подслон в къщата ми и слугините ми смятат ме за чужд; външен станах в техни очи.
16 Викам слугата си, и той се не отзовава; с устата си трябва да го моля.
17 (H)Дъхът ми дотегна на жена ми, и аз трябва да я моля зарад децата на утробата си.
18 Дори малките деца ме презират: подигна се, и те се гаврят с мене.
19 От мене се гнусят всичките ми най-верни приятели, и онези, които обичах, се обърнаха против мене.
20 Костите ми прилепнаха о кожата ми и плътта ми, и аз останах с кожа само около зъбите си.
21 Смилете се, смилете се над мене, вие, приятели мои, – защото ръката Божия се допря до мене.
22 Защо и вие ме гоните, както Бог, и с плътта ми не можете да се наситите?
23 О, да бяха думите ми написани! Да бяха на книга начертани
24 с желязно длето и с олово, – да бяха на вечни времена върху камък издълбани!
25 (I)Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа,
26 и аз в плътта си ще видя Бога.
27 (J)Аз сам ще Го видя; моите очи, не очите на другиго, ще Го видят. Сърцето ми се топи в гърдите ми!
28 Вам се падаше да кажете: защо го гоним? Като че коренът на злото е в мене намерен.
29 Бойте се от меча, защото меч отмъщава за неправда, и знайте, че има съд.
Йов 19
1940 Bulgarian Bible
19 Тогава Иов в отговор рече:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 Викам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com