Add parallel Print Page Options

17 Дишането ми отслабна; дните ми гаснат, гробища отпреде ми.

Да не беше техният присмех, то и всред техните препирни окото ми щеше да бъде спокойно.

Застъпи се, обзаложи се Сам за мене пред Себе Си! Инак, кой ще се обзаложи за мене?

(A)Защото Ти затвори сърцето им да не могат да разбират, и затова не ще им дадеш да възтържествуват.

(B)Който обрича приятелите си на плячка, на неговите деца очите изтичат.

(C)Той ме направи притча за народа и гаврило за него.

(D)Окото ми от тъга потъмня, и всичките ми членове са като сянка.

Праведните ще се почудят на това, и невинният ще възнегодува против лицемереца.

Но праведникът ще се държи яко о своя път, и чистият в ръцете все повече и повече ще се укрепява.

10 Пристъпвайте вие всички и приближете си; не ще намеря мъдър между вас.

11 Дните ми преминаха: мислите ми притежание на сърцето ми – са разбити.

12 А те искат да превърнат нощта на ден, светлината да приближат до лицето на тъмата.

13 Ако вземех и да чакам, преизподнята е мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;

14 (E)на гроба ще река: ти си ми баща, на червея – ти си ми майка и сестра.

15 А после това, де е надеждата ми? И кой ще види онова, що очаквам?

16 Тя ще слезе в преизподнята и ще почива с мене в праха.

17 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.

Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Дай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,

Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.

Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

12 Нощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.