Иов 16
Библия, синодално издание
16 Отговори Иов и рече:
2 (A)слушал съм много такива неща; окаяни утешители сте вие всички!
3 Ще имат ли край празните думи? И какво те е подбудило да отговаряш тъй?
4 И аз можех да говоря също като вас, ако вашата душа беше на мястото на моята душа; опълчвал се бих с думи против вас и кимвал бих с глава против вас;
5 подкрепял бих ви с езика си и с движение на устните си бих утешавал.
6 Говоря ли, скръбта ми се не уталожва; млъкна ли, какво ми отминава?
7 (B)Но сега Той ме изнури. Ти разсипа цялото ми домочадие.
8 Ти ме покри с бръчки, за свидетелство против мене; моята изнуреност въстава против мене, в лице ме укорява.
9 Гневът Му терзае и враждува против мене, скърца ми със зъби; врагът ми впива очи върху мене.
10 Отворили са уста против мене; хулейки ме удрят по бузите; всички се сговорили против мене.
11 Бог ме предаде на беззаконника и ме хвърли в ръцете на нечестивци.
12 (C)Бях си спокоен, но Той ме потресе; хвана ме за шията, наби ме и ме тури за цел на Себе Си.
13 Обиколиха ме стрелците Му; Той разсича моите вътрешности, без да щади, проля на земята жлъчката ми,
14 пробива в мене дупка до дупка, тича върху ми като ратоборец.
15 Вретище съших на кожата си и в прах сложих главата си.
16 (D)Лицето ми от плач почервеня, и върху клепките ми е смъртна сянка,
17 (E)макар че в ръце ми няма крадено, и че молитвата ми е чиста.
18 Земьо! Не скривай кръвта ми, та за моя вик място да няма.
19 И сега, ето, на небесата е моят Свидетел, и Застъпникът ми е във висините!
20 Присмехулни са моите приятели! Към Бога сълзи окото ми.
21 О, да можеше човек да се бори с Бога, както синът човешки със своя ближен!
22 (F)Защото краят на годините ми иде и аз заминавам на път невъзвратен.
Йов 16
1940 Bulgarian Bible
16 Тогава Иов в отговор рече:
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 <Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 Набръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.
20 Моите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,
21 Дано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!
22 Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com