Иов 14
Библия, синодално издание
14 (A)Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги:
2 (B)като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира.
3 И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе?
4 (C)Кой ще се роди чист от нечист? Ни един.
5 Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине,
6 (D)отклони се от него: нека си отдъхне, докле като наемник не свърши деня си.
7 За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще оживее, и издънки от него няма да престанат да никнат:
8 ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха,
9 но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено.
10 А човек умира и изтлява. Отива си и де е той?
11 Изтичат водите из езерото, и реката пресеква и пресъхва:
12 (E)тъй човек ще легне и няма да стане; до свършъка на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън.
13 О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомняше за мене!
14 Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната.
15 (F)Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изявил благоволение към творението на Твоите ръце;
16 (G)защото тогава би изброявал стъпките ми и не би дебнал греха ми;
17 (H)в свитък щеше да бъде запечатано беззаконието ми, и Ти би прикрил вината ми.
18 Но планината падайки се разрушава, и скалата се изместя от мястото си;
19 водата излизва камъните; разливът ѝ отвлича земния прах; тъй унищожаваш Ти и надеждата на човека.
20 Притискаш го докрай, и той заминава; изменяш лицето му и го отпращаш.
21 (I)На почит ли са децата му – той не знае; унижени ли са – той не забелязва;
22 но плътта му на него боледува, и душата в него страда.
Йов 14
1940 Bulgarian Bible
14 Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 Наистина, <както> и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 <Както> водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; <Така> Ти погубваш надеждата на човека.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 <Знае> само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com