Add parallel Print Page Options

(A)Имаше един човек в земята Уц, по име Иов; тоя човек беше непорочен, справедлив и богобоязлив и отбягваше злото.

И родиха му се седем сина и три дъщери.

Имотът му беше: седем хиляди овци, три хиляди камили, петстотин рала волове, петстотин ослици и твърде много слуги; и тоя човек беше най-прочут между всички синове на Изток.

Синовете му се събираха и даваха гощавки всеки у дома си на своя ден, като пращаха и приканваха трите си сестри да ядат и пият с тях.

(B)Когато се завършваха дните на гощавките, Иов пращаше за тях, та ги освещаваше и, като ставаше заран рано, принасяше всесъжения по броя на всички тях (и един телец за грях за душите им). Защото Иов казваше: може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си. Тъй правеше Иов през всички такива дни.

(C)Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната.

И рече Господ на Сатаната: отде дойде! А Сатаната отговори Господу и рече: ходих по земята и я обходих.

И Господ рече на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото.

Отговори Сатаната Господу и рече: нима току-тъй Иов е богобоязлив?

10 Не огради ли Ти отвред него и къщата му и всичко, що той има? Ти благослови делата на ръцете му, и стадата му се ширят по земята;

11 но я простри ръка и се допри до всичко, що е негово, ще ли Те благослови?

12 И рече Господ на Сатаната: ето, всичко, що е негово, е в твоя ръка; само върху него ръка не простирай. – И отиде си Сатаната от лицето Господне.

13 Един ден синовете и дъщерите на Иова ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат.

14 И ето, дохожда вестител при Иова и казва:

15 воловете оряха и ослиците пасяха при тях, когато савейци нападнаха и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; и отървах се само аз, за да ти обадя.

16 Докле още говореше, дохожда друг и казва: огън Божий от небето падна, изгори овците и момците и ги погълна; отървах се само аз, за да ти обадя.

17 Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: халдейци, стъкмени в три чети, нападнаха върху камилите и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; отървах се само аз, за да ти обадя.

18 Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат;

19 ето, духна силен вятър откъм пустинята и обгърна четирите ъгла на къщата; къщата се събори върху децата, и те умряха; отървах се само аз, за да ти обадя.

20 Тогава Иов стана, раздра горната си дреха, острига главата си и падна на земята, та се поклони

21 (D)и рече: гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне!

22 Във всичко това Иов не съгреши и нищо неразумно не изрече за Бога.

Имаше в земята Уз {Или: Авситис. Виж. Бит. 10:23, 22:20, 21, 3:28.} един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.

И родиха му се седем сина и три дъщери.

А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; <имаше> и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.

И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго <от тях> на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.

И когато се изреждаха дните на угощаването, Иов пращаше за <чадата си> та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.

А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.

И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?

А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?

10 Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.

11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.

12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

13 И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

14 дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях,

15 савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

16 Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.

17 Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

18 Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

19 ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата< ти> та умряха; и само аз се отървах да ти известя.

20 Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.

21 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име.

22 Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.