Add parallel Print Page Options

А Иисус отиде на Елеонската планина.

И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше.

Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред,

рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство;

(A)а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?

Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.

А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.

И пак се наведе надолу и пишеше по земята.

А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред.

10 Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус ѝ рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?

11 Тя отговори: никой, Господи! Иисус ѝ рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши.

12 (B)Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.

13 Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско.

14 Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам.

15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

16 Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил.

17 (C)А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско.

18 (D)Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

19 Тогава Му рекоха: де е Твоят Отец? Иисус отговори: вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми.

20 Тия думи Иисус изказа при съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой Го не улови, защото часът Му още не бе дошъл.

21 (E)И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.

22 Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете?

23 (F)Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят.

24 Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.

25 Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало.

26 Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света.

27 Не разбраха, че им говореше за Отца.

28 (G)А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря.

29 Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.

30 Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.

31 Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици,

32 (H)и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.

33 Отговориха Му: ние сме семе Авраамово, и никога никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете?

34 (I)Иисус им отговори: истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха.

35 (J)А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно.

36 И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

37 Зная, че сте семе Авраамово; но търсите да Ме убиете, защото словото Ми се не побира във вас.

38 Аз говоря това, що съм видял у Моя Отец; а вие вършите онова, що сте видели у вашия отец.

39 (K)Отговориха Му и рекоха: наш отец е Авраам. Иисус им рече: да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови.

40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога. Авраам това не е правил.

41 Вие вършите делата на баща си. На това Му рекоха: ние от блудство не сме родени; едного Отца имаме, Бога.

42 Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати.

43 Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми.

44 (L)Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.

45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.

46 Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате?

47 (M)Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

48 На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс?

49 Иисус отговори: в Мене бяс няма; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите.

50 Ала Аз не търся Моята слава: има Друг, Който я търси и съди.

51 Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки.

52 Тогава иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки.

53 Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти?

54 (N)Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог,

55 но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му.

56 (O)Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва.

57 На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години – и си видял Авраама?

58 Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм.

59 Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.

А Исус отиде на Елеонския хълм.

И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.

И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:

Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.

А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?

И това казаха да Го изпитват, за да имат за <какво> да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.

Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен {Или: Невинен.} нека пръв хвърли камък на нея.

И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.

А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите <и следваха> до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.

10 И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?

11 И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.

12 Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

13 Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.

14 Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, <пак> свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.

15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

16 И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз <съм>, и Отец, Който Ме е изпратил.

17 И в закона, да, във вашия <закон> е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

18 Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

19 Тогава Му казаха: Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отец Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.

20 Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.

21 И пак им рече <Исус>: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

22 Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

23 И рече им: Вие сте от тия, <които> са долу; Аз съм от ония, <които> са <горе>. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

24 По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм <това, което казвам>, в греховете си ще умрете.

25 Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.

26 Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

27 Те не разбраха, че им говореше за Отца.

28 Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм <това което казвам>, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

29 И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.

30 Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.

34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.

35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

36 Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

37 Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.

38 Аз говоря това, което съм видял у <Моя> Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

39 Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.

40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.

41 Вие вършите делата на баща си. Те му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.

42 Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.

43 Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.

44 Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на <лъжата> баща.

45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.

46 Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?

47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

48 Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?

49 Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.

50 Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.

51 Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века.

52 Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.

53 Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

54 Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

55 и <пак> не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз го познавам и пазя словото Му.

56 Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.

57 Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?

58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.

59 Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, [минавайки през сред; и така си отиде].