Add parallel Print Page Options

Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим.

А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалия, по еврейски наричана Витезда[a], която има пет притвора;

в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата,

защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.

Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.

Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш?

Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.

Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи,

И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота.

10 (A)Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра.

11 Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи.

12 Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи?

13 Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.

14 След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

15 Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.

16 Затова иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият, задето вършеше това в събота.

17 (B)А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя.

18 (C)Но затова иудеите още повече искаха да Го убият, защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу.

19 На това Иисус им рече: истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът.

20 Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, що Сам твори; и ще Му покаже дела по-големи от тия, за да се чудите вие.

21 Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска.

22 (D)Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина,

23 (E)та всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил.

24 Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.

25 Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.

26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си;

27 (F)и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.

28 (G)Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий

29 (H)и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане

30 (I)Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

31 Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско.

32 (J)Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене.

33 (K)Вие бяхте пратени при Иоана, и той засвидетелствува за истината.

34 Но Аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие.

35 Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му.

36 (L)Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

37 (M)И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели;

38 и словото Му не пребъдва у вас, понеже вие не вярвате Ономува, Когото е Той пратил.

39 (N)Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене.

40 (O)Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

41 От човеци слава не приемам,

42 но разбрах ви, че нямате в себе си любов Божия.

43 Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете.

44 (P)Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?

45 Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител, Моисей, на когото се вие уповавате.

46 (Q)Защото, ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа.

47 Ако пък на неговите писания не вярвате, как ще повярвате на Моите думи?

Footnotes

  1. 5:2 Дом на милосърдие.

Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.

А в Ерусалим, близо до овчата <порта>, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].

И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече <боледувал>, каза му: Искаш ли да оздравееш?

Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.

И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.

11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?

12 Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?

13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.

14 По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.

17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.

18 Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и <така> правеше Себе Си равен на Бога.

19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.

20 Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

21 Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

22 Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,

23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.

24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

25 Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.

26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.

28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,

29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

31 Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.

32 Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.

33 Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.

34 (Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).

35 Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.

36 Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

39 Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,

40 и <пак> не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

41 От човеци слава не приемам;

42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

43 Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.

46 Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.

47 Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?