Add parallel Print Page Options

12 (A)Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.

(B)Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.

Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.

Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:

защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?

(C)Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)

А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.

(D)Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.

Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.

10 А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,

11 защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.

12 На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,

13 (E)взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.

14 А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:

15 (F)„не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“.

16 Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

17 Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.

18 Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.

19 А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.

20 Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;

21 те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.

22 Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.

23 Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.

24 Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.

25 (G)Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.

26 (H)Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.

27 (I)Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.

28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.

29 А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.

30 Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.

31 (J)Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.

32 (K)И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.

33 А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.

34 (L)Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?

35 Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.

36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.

37 Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,

38 (M)за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?“

39 Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:

40 (N)Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря“.

41 Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.

42 Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

43 (O)защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.

44 А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;

45 и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.

46 (P)Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.

47 (Q)И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.

48 (R)Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден.

49 (S)Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря.

50 И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.

12 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.} вземаше <от> това, което пускаха в нея.

Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.

А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.

10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,

11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха <към страната на Исуса> и вярваха в Него.

12 На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,

13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!

14 А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -

15 "Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":

16 Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.

17 Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше <за това чудо>.

18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

19 За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

20 А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

21 Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса.

22 Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.

23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.

25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.

27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.

28 Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.

29 На това, народът, който стоеше там, като чу <гласа> каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.

30 Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.

31 Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

34 Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?

35 Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.

36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез {Гръцки: Синове на.} светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.

37 Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

38 за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой <от нас> е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?

39 Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: -

40 "Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".

41 Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.

42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не <Го> изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

43 защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.

44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.

45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

46 Аз дойдох <като> светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.

47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

48 Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.

50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.