Add parallel Print Page Options

Съгледвачите в Йерихон и Раав

(A)Тогава Навиновият син Иисус тайно изпрати от Шитим двама мъже да разузнаят и каза: „Идете, огледайте земята и Йерихон!“ Те тръгнаха и дойдоха в дома на една блудница на име Раав, и пренощуваха там. И казаха на йерихонския цар: „Ето мъже от израилтяните дойдоха нощес тук, за да огледат страната“. Тогава Йерихонският цар изпрати да кажат на Раав: „Изведи мъжете, които дойдоха при тебе и влязоха нощес в къщата ти, защото са дошли да огледат цялата страна.“ Жената взе двамата мъже, но скри това, че ги е приела в къщата си, и каза: „Наистина, мъжете идваха при мене, но не зная откъде бяха те. И когато привечер портата трябваше да се затваря, мъжете излязоха. Но не зная къде отидоха. Спуснете се бързо след тях! Ще ги настигнете!“ А тя ги беше качила на покрива и скрила между ленените стъбла, натрупани върху покрива ѝ. Тогава преследвачите се втурнаха след тях по Йорданския път, към бродовете. И затвориха портата. Веднага щом като преследвачите излязоха след тях и преди да си легнат да спят, Раав се качи при мъжете на покрива и им каза: „Аз зная, че Господ е дал на вас страната. Наистина ни обхвана страх от вас и всичките жители на тази земя се разтрепериха заради вас! 10 (B)Чухме как Господ пресуши пред вас водите на Червено море, когато излязохте от Египет, и как постъпихте с двамата аморейски царе отвъд Йордан – Сихон и Ог, които погубихте. 11 (C)Чухме и сърцата ни се свиха. У никого не останаха кураж и смелост поради вас. Настина Господ, вашият Бог, е Бог на небесата горе и на земята долу. 12 И сега, закълнете ми се в Господа, че както аз ви сторих милост, така и вие ще сторите милост на бащиния ми дом. И дайте ми знак за уверение. 13 Нека останат живи баща ми и майка ми, братята ми и сестрите ми, и всичко, което е у тях. Избавете живота ни от смърт.“ 14 (D)И мъжете ѝ казаха: „Нашият живот за вашия живот! Ако не издадете това наше дело, когато Господ ни предаде страната, ще ти окажем милост и вярност.“

15 (E)И тя ги спусна с въже през прозореца, тъй като домът ѝ беше между двете стени и беше част от градската стена. 16 И тя им каза: „Идете в планината, за да не ви срещнат преследвачите. Крийте се там три дена, докато преследвачите не се върнат. И след това тръгнете по пътя си.“ 17 Мъжете ѝ казаха: „Ние сме свободни от тази твоя клетва, с която ни накара да се закълнем. 18 Ето, когато влезем в страната, привържи това червено въже към прозореца, през който ни спускаш. И събери вкъщи при себе си баща си, майка си и братята си – целия си бащин дом. 19 И ако някой излезе вън от вратата на твоята къща, неговата кръв да е върху главата му и ние ще бъдем свободни от твоята клетва. Но всеки, който бъде с тебе в къщата, кръвта му да е върху главата ни, ако ръка се докосне до него. 20 Но ако издадеш нашето дело, ние ще бъдем свободни от твоята клетва, с която ти ни накара се закълнем.“ 21 Тя каза: „Да бъде според вашите думи!“ И ги отпрати. Те си отидоха, а тя привърза червеното въже за прозореца.

22 Те тръгнаха и отидоха в планината, и останаха там три дена, докато преследвачите се върнаха. А преследвачите ги търсеха по целия път и не ги намериха. 23 Тогава двамата мъже се върнаха. Слязоха от планината, прекосиха Йордан и дойдоха при Иисус Навин. Те му разказаха всичко, което им се беше случило. 24 И казаха още на Иисус: „Наистина Господ предаде цялата страна в ръцете ни. И дори всичките жители на страната се страхуват заради нас.“