Иисус Навин 14
Библия, синодално издание
14 (A)Ето какво получиха за дял синовете Израилеви в Ханаанската земя и какво им поделиха на дялове свещеник Елеазар и Иисус, син Навинов, и родоначалниците в колената на синовете Израилеви;
2 (B)на деветте колена и на полуколяното (Манасиево), те деляха по жребие, както бе заповядал Господ чрез Моисея,
3 (C)защото на двете колена и на полуколяното (Манасиево) Моисей даде дял отвъд Иордан; а на левитите не даде дял между тях,
4 (D)понеже от Иосифовите синове произлязоха две колена: Манасиево и Ефремово; поради това те и не дадоха на левитите част в земята, (а само) градове за живеене с техните околини за добитъка им и за дру ги техни потреби.
5 (E)Както бе заповядал Господ на Моисея, тъй и направиха синовете Израилеви, когато деляха на дялове земята.
6 (F)Иудините синове дойдоха в Галгал при Иисуса. И рече му кенезеецът Халев, Иефониев син: ти знаеш, що говори Господ на Моисея, човека Божий, за мене и за тебе в Кадес-Варни;
7 (G)аз бях на четирийсет години, когато Моисей, раб Господен, ме праща от Кадес-Варни да обгледам земята, и му донесох за отговор, каквото ми беше на сърце;
8 (H)братята ми, които ходиха с мене, обезсърчиха народа, но аз точно следвах по Господа, моя Бог;
9 (I)и кле се Моисей оня ден, думайки: „земята, по която е ходила ногата ти, ще бъде дял за тебе и за децата ти навеки, понеже ти следва точно по Господа, моя Бог“;
10 и тъй, ето, Господ ме запази жив, както бе говорил; четирийсет и пет години вече се минаха, откогато Господ бе казал на Моисея тия думи, и Израил ходи по пустинята; сега, ето, аз съм на осемдесет и пет години;
11 (J)но и сега съм толкова крепък, както и тогава, когато ме праща Моисей; колкото сила имах тогава, толкова имам и сега, да воювам, влизам и излизам;
12 затова, дай ми тая планина, за която бе говорил Господ оня ден; понеже ти чу оня ден, че там (живеят) Енаковите синове, и те имат градове големи и укрепени; може би, Господ (ще бъде) с мене, и аз ще ги изгоня, както е говорил Господ.
13 (K)Иисус го благослови и даде Хеврон за дял на Иефониевия син Халева (кенезеец).
14 Тъй Хеврон остана и доднес за дял на Иефониевия син Халева, кенезеец, задето следва точно (заповедта) на Господа, Бога Израилев.
15 (L)Името на Хеврон по-преди беше Кириат-Арба, както се наричаше един едър човек между синовете Енакови. Тъй земята се успокои от война.
Иисус Навин 14
1940 Bulgarian Bible
14 И ето наследствата, които израилтяните взеха в Ханаанската земя, които им разделиха свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син, и началниците на бащините <домове> от племената на израилтяните.
2 С жребие <се раздели> наследството на тия девет и половина племена, според както Господ беше заповядал чрез Моисея.
3 Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена оттатък Иордан; но на левитите не даде наследство между тях.
4 Защото Иосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тая земя, а само градове за живеене, с пасбищата за добитъка им и за стоката им.
5 Според както бе заповядал Господ на Моисея, така сториха израилтяните, като разделиха земята.
6 В това време, като се приближиха юдейците при Исуса в Галгал, Халев, син на Ефония Кенезов, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мене и за тебе в Кадис-варни.
7 Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърце.
8 Братята ми, обаче, които отидоха с мене, обезсърчиха людете; но аз последвах напълно Господа моя Бог.
9 За това, в същия ден Моисей се закле, казвайки: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на тебе и на потомците ти за винаги, защото ти напълно последва Господа моя Бог.
10 И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тия четиридесет и пет години, от времето когато Господ говори това на Моисея, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.
11 Днес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Моисей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам.
12 Сега, прочее, дай ми тая поляна, за която Господ говори в оня ден; защото ти чу в оня ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене, и аз ще ги изгоня, според както Господ каза.
13 Тогава Исус го благослови; и даде Хеврон за наследство на Халева, Ефониевия син.
14 За това Хеврон стана притежание на Халева, син на Ефония Кенезов, <както е> и до днес, защото той последва напълно Господа Израилевия Бог.
15 А изпърво името на Хеврон беше Кириат-арва; <а Арва беше> голям човек между енакимите. И земята утихна от война.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com