Add parallel Print Page Options

Мойсей и Аарон пред фараона

След това Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и казаха: „Така говори Господ, Бог на Израил: ‘Пусни Моя народ, за да Ми извърши празник в пустинята’.“ В отговор фараонът възрази: „Кой е този Господ, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Аз не познавам такъв Господ и няма да пусна Израил.“ Те казаха: „Бог на евреите ни срещна. Искаме да отидем на три дена път в пустинята и да извършим жертвоприношение на Господа, нашия Бог, за да не ни накаже Той с болест или с меч.“ Тогава египетският цар им възрази: „Защо вие, Мойсей и Аарон, отвличате народа от възложените му работи? Вървете си да вършите определената ви работа.“ Фараонът каза още: „Ето народът по тази земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.“

В същия ден фараонът издаде заповед към разпоредниците и надзорниците на народа: „Не давайте в бъдеще на народа плява за правене на тухли, както досега. Те трябва сами да отиват и да се грижат за плява. Принуждавайте ги да правят същото количество тухли, колкото правеха досега, без да го намалявате; те са мързеливи, затова и викат: ‘Да отидем и принесем жертва на нашия Бог.’ Нека им се възлагат по-тежки задължения, за да работят и да не обръщат внимание на лъжи.“ 10 Тогава излязоха разпоредниците и надзорниците на народа и казаха на народа: „Така разпореди фараонът: ‘Повече плява не ви давам.’ 11 Идете сами и си доставяйте плява оттам, откъдето намерите. Но от работата ви нищо няма да се намали.“ 12 Тогава народът се разпръсна по цял Египет да събира стърнище за приготвяне на плява. 13 А разпоредниците настояваха и викаха: „Изпълнявайте всеки ден възложеното, както тогава, когато ви доставяха плява.“ 14 Фараоновите разпоредници биеха израилските надзорници, които бяха определили, и викаха: „Защо не приготвихте нито вчера, нито днес възложеното количество тухли, както досега?“

15 Тогава израилските надзорници отидоха при фараона и заридаха с думите: „Защо се отнасяш така с робите си? 16 На твоите роби не дават плява, но ни нареждат: ‘Правете тухли.’ При това бият твоите роби. Ти се отнасяш несправедливо към своя народ!“ 17 Но той отговори: „Мързеливи сте вие, мързеливи. Затова казвате: ‘Да отидем да извършим жертвоприношение на Господа.’ 18 А сега отидете и работете. Плява няма да ви се дава, а възложеното количество тухли ще приготвяте.“ 19 Тогава израилските надзорници видяха тежкото положение, понеже им бе заповядано: „Не намалявайте количеството тухли, което е възложено за всеки ден.“

Божието обещание за избавление

20 Когато излязоха от двореца на фараона, срещнаха се с Мойсей и Аарон, които стояха и чакаха. 21 Те им казаха: „Господ да погледне към вас и да ви съди затова, че ни направихте противни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.“

22 Тогава Мойсей се обърна към Господа с думите: „Господи! Защо се отнасяш толкова лошо с този народ? Защо ме изпрати? 23 Откак отидох при фараона, за да говоря от Твое име, той започна да се отнася още по-лошо с този народ. Но Ти не избави Своя народ.“

След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.

Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля.

А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож.

Но египетският цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи.

Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи.

И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки:

Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява.

Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

Нека се възлагат <още> по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливи думи.

10 И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява.

11 Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.

12 Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява.

13 А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява.

14 И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред?

15 Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си?

16 Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде.

17 Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу.

18 Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли.

19 И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли.

20 И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намериха на пътя;

21 и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни {Еврейски: зловонни.} на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият.

22 Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил?

23 Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?