21 И ето законите, които ще им обявиш:

^2 (A)ако купиш роб евреин, нека (ти) работи шест години, а на седмата (година) нека си излезе свободен, без откуп;

³ ако е дошъл самичък, самичък и да си излезе; ако е женен, да си излезе с него заедно и жена му;

^4 (B)ако пък неговият господар му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата ѝ да останат при господаря ѝ, а той да си излезе самичък;

^5 (C)но ако робът каже: обичам господаря си, жена си и децата си, няма да си изляза на свобода, –

^6 (D)то господарят му да го заведе пред боговете^[a] и да го изправи до вратата, или до спонеца на вратата, и нека господарят му промуши ухото му с шило, и той да остане вечно негов роб.

⁷ Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да излезе, както излизат робите;

⁸ ако тя се не понрави на господаря си, и той се не сгоди за нея, нека позволи да я откупят; ала на чужд народ да я продаде (господарят) не е властен, когато сам я е отхвърлил;

^9 (E)ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите;

¹⁰ ако ли му вземе друга, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство.

¹¹ Не направи ли за нея тия три неща, нека си отиде от него даром, без откуп.

^12 (F)Който удари човек, тъй че той умре, да бъде предаден на смърт;

^13 (G)но ако някой не е злоумишлявал, а Бог е допуснал оногова да изпадне под ръката му, тогава Аз ще ти покажа място, дето да забяга (убийцата);

^14 (H)а ако някой преднамерено и коварно убие ближния си (и избяга при жертвеника), то вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен.

¹⁵ Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.

¹⁶ Който открадне човек (от Израилевите синове) и (като го зароби) го продаде, или се намери в ръцете му, да бъде предаден на смърт.

^17 (I)Който злослови баща си, или майка си, да бъде предаден на смърт.

¹⁸ Когато (двамина) се карат, и единият човек удари другия с камък, или с бушница, и тоя не умре, а легне на постеля,

^19 (J)то, ако стане и излиза откъщи, подпирайки се с тояга, оня, който (го) е ударил, не ще заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му даде за лекуване.

^20 (K)А който удари роба си или слугинята си с тояга, и те умрат под ръката му, да бъде наказан;

²¹ но, ако те преживеят един или два дни, не бива той да се наказва, защото те са негово сребро.

²² Когато някои се бият, и ударят трудна жена, и тя пометне, но друга повреда не стане, то да се вземе от виновния глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред посредници;

²³ ако пък стане повреда, нека даде живот за живот,

^24 (L)око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

²⁵ изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено.

²⁶ Ако някой удари роба си в окото, или слугинята си в окото и го повреди, да ги отпусне на свобода зарад окото;

²⁷ и ако изкърти зъб на роба си, или на робинята си, да ги отпусне на свобода зарад зъба.

^28 (M)Ако вол прободе до смърт мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и месото му да се не яде; но стопанинът на вола не е виновен;

²⁹ ако пък волът е бил бодлив от попреди, а стопанинът му, като му е било известявано за това, не го е пазил, и той е убил мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и стопанинът му да бъде предаден на смърт.

³⁰ Ако му се наложи откуп, нека за живота си даде откуп, какъвто му се наложи.

³¹ Син ли прободе, дъщеря ли прободе, – по тоя същи закон да се постъпва с него.

³² Ако волът прободе роба, или робинята, да се заплатят на стопанина им трийсет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни.

³³ Ако някой отвори яма, или ако изкопае яма и я не покрие, та падне в нея вол, или осел,

³⁴ стопанинът на ямата трябва да заплати, да даде сребро на стопанина им, а трупът ще бъде негов.

³⁵ Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина; също и убития да разделят на половина;

³⁶ ако пък се е знаело, че волът е бил бодлив от по-преди, но стопанинът му (като му е било известявано за това) не го е пазил, той да заплати вол за вол, а убитият да бъде негов.