Add parallel Print Page Options

Защото, щом заговоря, – викам за насилие, викам за разорение, понеже словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех.

(A)И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и – не можах.

10 Защото аз слушах шушукане от мнозина, заплаха – отвред: заявете, казваха те, и ние ще го обвиним. Всички, които живяха с мене в мир, ме дебнат, не ще ли се спъна: „може би, казват, той ще се улови, и ние ще го надвием и ще му отмъстим“.

Read full chapter