^19 (A)Утробо моя! утробо моя! скърбя вдън-сърце си, вълнува се в мене сърцето ми, не мога да мълча; защото ти чуваш, душо моя, звук от тръба, шум от битка.

^8 (A)Затова и ще плача и ридая, ще ходя като ограбен и оголен, ще вия като чакал и ще плача като камилска птица,

^8 (A)Те се ужасиха, гърчове и болки ги хванаха; мъчат се като родилка, смаяни се гледат един други, лицата им пламнаха.