37 ^(A)Биде върху мене ръката Господня, и Господ ме изведе чрез духа, тури ме всред полето, – а то беше пълно с кости, –

² и проведе ме около тях, и ето имаше доста много кости по полето, и те бяха съвсем сухи.

^3 (B)И каза ми: сине човешки! ще оживеят ли тия кости? Аз отговорих: Господи Боже! Ти знаеш това.

^4 (C)И каза ми: изречи пророчество за тия кости и кажи им: „сухи кости! чуйте словото Господне!“

^5 (D)Тъй казва Господ Бог на тия кости: ето, Аз ще въведа във вас дух – и ще оживеете.

⁶ Ще ви дам жили, ще направя да израсте на вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух, – и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ.

⁷ Аз изрекох това пророчество, както ми бе заповядано, и когато пророчествувах, произлезе шум, и ето – движение, и почнаха да се сближават костите, кост до своя кост.

^8 (E)И видях: ето, жили имаше на тях, и плът израсте, кожа ги покри отгоре, но дух нямаше в тях.

⁹ Тогава Той ми каза: изречи пророчество за духа, изречи пророчество, сине човешки, и кажи на духа: тъй казва Господ Бог: дойди от четирите ветрове, душе, и духни върху тия убити, и те ще оживеят.

¹⁰ И аз изрекох това пророчество, както Той ми заповяда, и влезе в тях дух, – и те оживяха и се изправиха на нозете си – твърде, твърде голямо опълчение.

^11 (F)И Той ми каза: сине човешки! тия кости са целият дом Израилев. Ето, те казват: „изсъхнаха нашите кости, и загина нашата надежда: ние сме от корен изтръгнати“.

¹² Затова изречи пророчество и кажи им: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще отворя гробовете ви и ще ви изведа, народе Мой, из гробовете ви и ще ви въведа в земята Израилева.

¹³ И ще познаете, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа, народе Мой, из гробовете ви;

^14 (G)ще вложа във вас Моя Дух, и ще оживеете; ще ви настаня във вашата земя и ще познаете, че Аз, Господ, казах това – и извърших, казва Господ.

¹⁵ И биде към мене слово Господне:

^16 (H)а ти, сине човешки, вземи един жезъл и напиши на него: „на Иуда и на синовете Израилеви, негови съюзници“, и пак вземи един жезъл и напиши на него: „на Иосифа“; това е жезълът на Ефрема и на целия Израилев дом, негов съюзник.

¹⁷ И съедини ги у себе си един с друг в един жезъл, та в ръката ти да бъдат едно.

¹⁸ И кога те попитат синовете на твоя народ: „не ще ли ни обясниш, що значи това?“

¹⁹ тогава кажи им: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще взема Иосифовия жезъл, що е в ръката на Ефрема и на съюзните с него Израилеви колена, и ще ги прибавя към него, към жезъла на Иуда, и ще ги направя един жезъл, и ще бъдат едно в Моята ръка.

²⁰ Когато пък двата жезъла, на които ти ще напишеш, бъдат в твоята ръка пред очите им,

^21 (I)то кажи им: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще взема Израилевите синове измежду народите, между които се намират, ще ги събера отвред и ще ги доведа в тяхната земя.

^22 (J)В тая земя, на планините Израилеви, Аз ще ги направя един народ, и един Цар ще бъде цар на всички тях, и не ще бъдат вече два народа и занапред вече не ще се делят на две царства.

^23 (K)И вече не ще се сквернят със своите идоли, със своите гнусотии и с разните си пороци; ще ги измъкна от всичките им живелища, дето са грешили, и ще ги очистя, – и ще бъдат Мой народ, и Аз ще бъда техен Бог.

^24 (L)А Моят раб Давид ще бъде Цар над тях и Пастир на всички тях; те ще ходят по Моите заповеди и Моите устави ще пазят и ще ги изпълняват.

^25 (M)И ще живеят в земята, която дадох на Моя раб Иакова, в която живяха отците им; там ще живеят навеки, те и децата им и внуците им; и Моят раб Давид ще бъде княз у тях навеки.

^26 (N)И ще сключа с тях завет за мир, вечен завет ще бъде с тях. И ще ги уредя, ще ги размножа и ще туря сред тях Моето светилище навеки.

^27 (O)И ще бъде у тях Моето жилище, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ.

²⁸ И ще познаят народите, че Аз съм Господ, Който освещава Израиля, когато Моето светилище бъде сред тях навеки.