Add parallel Print Page Options

24 И биде към мене слово Господне в деветата година, десетия месец, в десетия ден на месеца:

(A)сине човешки! запиши си името на тоя ден, на тоя същи ден: в тоя същи ден вавилонският цар ще настъпи против Иерусалим.

И изречи против размирния дом притча, и кажи им: тъй казва Господ Бог: тури котел, тури и налей в него вода;

(B)тури в него късове месо, всички най-добри късове, бедра и плешки, и напълни с отбор кости;

вземи отбор овци, и наклади под тях кости и вари, докато и костите се разварят в него.

(C)Затова тъй казва Господ Бог: горко на кървавия град! Горко на котела, в който има бигор и от който бигорът му не се махва! Къс по къс го изхвърляйте из него, без да избирате по жребие.

(D)Защото кръвта му е сред него; той я остави на гола скала; не върху земята я пролива, дето би могла да се покрие с прах.

За да възбудя гняв за извършване отмъщението, Аз оставих кръвта му на голата скала, за да се не укрие тя.

(E)Затова тъй казва Господ Бог: горко на кървавия град! И Аз ще наклада голям огън.

10 Притури дърва, разпали огън, развари месото; нека всичко се сгъсти, и костите да се изгорят.

11 И кога котелът остане празен, тури го върху въглища, да се нагорещи, и да се нажежи медта му, и нечистотата му да се стопи в него, и всичкият му бигор да изчезне.

12 Трудът ще бъде тежък; но многото му бигор не ще се махне от него; и в огъня бигорът му ще остане на него.

13 (F)В твоята нечистота има такава гнусотия, че колкото и да те чистя, ти все си нечист; от твоята нечистота ти и занапред не ще се очистиш, докле не утоля върху тебе яростта Си.

14 Аз, Господ, Аз говоря: това ще дойде, и Аз ще го извърша; не ще отменя, не ще пощадя и не ще се смиля. Според твоите пътища и според твоите дела ще те съдя, казва Господ Бог.

15 И биде към мене слово Господне:

16 (G)сине човешки! ето, Аз чрез пораза ще ти взема утехата на твоите очи; но ти не тъжи и не плачи, и сълзи не проливай;

17 (H)въздишай мълчаливо, не оплаквай умрелите; но си връзвай превръзка и обувай нозете си с твоите обуща, брадата си не закривай и хляб от чужди не яж.

18 И след като сутринта говорих на народа, вечерта умря жена ми, и на другия ден направих тъй, както ми биде заповядано.

19 И каза ми народът: няма ли да ни кажеш, какво значение има за нас това, що вършиш?

20 И отговорих им: към мене биде слово Господне:

21 кажи на дома Израилев: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще отдам на поругание Моето светилище, опора на силата ви, утеха на очите ви и радост на душите ви, а вашите синове и вашите дъщери, които оставихте, ще паднат от меч.

22 (I)И вие ще вършите същото, що върших аз; брадата не ще закривате и хляб от чужди не ще ядете;

23 (J)и превръзките ви ще бъдат на главите ви, и обущата ви – на нозете ви; не ще тъжите и плачете, а ще чезнете от вашите грехове и ще въздишате един пред други.

24 (K)И ще ви бъде Иезекиил личба; всичко, що той е вършил, и вие ще вършите; и кога се сбъдне това, ще познаете, че Аз съм Господ Бог.

25 (L)А колкото за тебе, сине човешки, то в оня ден, кога взема от тях украсата на славата им, утехата на очите им и радостта на душите им, синовете им и дъщерите им, –

26 (M)в оня ден ще дойде при тебе спасилият се оттам, за да ти извести в ушите.

27 (N)В оня ден при тоя спасилия се ще се отворят устата ти, и ти ще говориш и не ще бъдеш вече безмълвен, и ще бъдеш тям личба, и ще познаят, че Аз съм Господ.

24 А в деветата година, десетия месец, на десетия <ден> от месеца, Господното слово пак дойде към мене и рече:

Сине човешки, запиши си името на тоя ден, на тоя същия ден; <защото> в тоя същия ден вавилонският цар се доближи до Ерусалим.

И произнеси притча към бунтовния дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Тури котела, тури, налей тоже вода в него.

Събери в него късовете <за варене>, всеки добър къс, бедро и рамо; напълни го с отбрани кости.

Вземи отбраните на стадото, натрупай и кости под него; направи го да ври добре, и костите в него да се сварят.

Защото така казва Господ Иеова: Горко на кръвопролитния град, на котела, чиято ръжда е на него, и чиято ръжда не се е очистила от него! Извади от него късовете му, без да се хвърли жребие за тях.

Защото кръвта му е всред него; тя я изложи на гол камък; не я изля на земята, та да се покрие с пръст.

Аз изложих на гол камък кръвта, <която изля>, за да се не покрие, за да направя да избухне ярост та да извърши въздаяние.

Затова, така казва Господ Иеова: Горко на кръвопролитния град! защото и Аз ще направя по-голяма огнената грамада.

10 Натрупай дървата, сгорещете огъня, свари добре месото, сгъсти варивото, и нека изгорят костите.

11 Тогава тури <котела> празен на въглищата за да се нажежи медта му и да изгори, и да се стопи в него нечистотата му, за да се изгори ръждата му.

12 Уморил се е от трудовете си, но пак многото му ръжда не се очиства из него; ръждата му даже в огъня не се очиства.

13 Понеже Аз те чистех, а ти не се очисти, затова, поради гнусния ти разврат няма вече да се очистиш от нечистотата си докато не уталожа върху тебе яростта Си.

14 Аз Господ го изговорих; това ще се сбъдне, и ще го извърша; няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да се разкая; според постъпките ти и според делата ти ще те съдят, казва Господ Иеова.

15 При това Господното слово дойде към мене и рече:

16 Сине човешки, ето, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти.

17 Въздишай, но не с глас, да не жалееш за мъртви; завий гъжвата на главата си, и обуй обущата на нозете си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на <жалеещи> човеци.

18 И тъй, говорих на людете заранта, а вечерта жена ми умря; и сутринта сторих както ми бе заповядано.

19 Тогава людете ми рекоха: Не ще ли ни обясниш що значи за нас това, което правиш?

20 Тогава им казах: Господното слово дойде към мене и рече:

21 Говори на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Ето, ще оскверня светилището Си, силата ви, с която се гордеете, желателното на очите ви и това, за което душите ви милеят; и синовете ви и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч.

22 И вие ще направите както направих аз; няма да покриете устните си, и хляб на <жалеещи> човеци няма да ядете;

23 гъжвите ви ще бъдат на главите ви и обущата на нозете ви; няма да жалеете нито да плачете; но ще се стопите в беззаконията си, и ще охкате един към друг.

24 Така Езекиил ще ви бъде знамение; всичко що направи той ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ Иеова.

25 А колкото за тебе, сине човешки, в оня ден, когато им отнема силата им, славата им, на която се радват, желанието на очите им и милите на душите им, синовете им и дъщерите им, -

26 в оня ден не ще ли дойде при тебе оня, който избягва, за да извести това в ушите ти?

27 В оня ден устата ти ще се отворят към онзи, който избягва, ще говориш, и няма да бъдеш вече ням; така ще им бъдеш знамение; и те ще познаят, че Аз съм Господ.