Захария 7
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Осъждане на неискрения пост и потисничеството
7 Ето словото на Господа към Захария през четвъртата година на цар Дарий, на четвъртия ден от деветия месец, месец хаслев. 2 Тогава Ветил прати Сарацер и Регелмелех и хората му да се помолят пред Господа 3 и да попитат свещениците, които са в дома на Господа Вседържителя, и пророците: „Да плача ли в петия месец и да постя ли, както правих това вече толкова много години?“ 4 И ето словото на Господа Вседържителя към мене: 5 „Кажи на целия народ на тази страна и на свещениците: когато вие постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец през тези седемдесет години, нима вие за Мене постехте? 6 И когато ядете и пиете, нима не ядете и не пиете за себе си? 7 Не са ли това думите, които Господ прогласи чрез предишните пророци, когато Йерусалим беше още населен и благоденстваше заедно с околните градове и когато имаше поселение на юг и в низината?“
8 Ето словото на Господа към Захария: 9 (A)„Така казва Господ Вседържител: ‘Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание към брат си! 10 (B)Не притеснявайте вдовицата и сирачето, пришълеца и сиромаха и не мислете зло един на друг в сърцата си!’ 11 (C)Но те не искаха да се вслушат, проявиха упорство и си запушиха ушите, за да не чуват. 12 Дори сърцата им се вкамениха, за да не слушат закона и думите, които Господ Вседържител беше пратил посредством Своя Дух чрез предишните пророци; затова и дойде големият гняв на Господ Вседържител. 13 И стана така: както Той викаше, а те не слушаха, така и те викаха, но Аз не ги слушах, казва Господа Вседържителя. 14 (D)Аз ги разпръснах сред всички народи, които те не познаваха. Тази страна след тях запустя, човешки крак не стъпваше там и те превърнаха плодородната земя в пустиня.“
Захария 7
1940 Bulgarian Bible
7 И в четвъртата година на цар Дария Господното слово дойде към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, <месец> Хаслев.
2 А <жителите на> Ветил бяха пратили Сарасара, Регемелеха и човеците им да искат Господното благоволение,
3 и да говорят на свещениците от дома на Господа на Силите, и на пророците, казвайки: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както вече съм правил толкоз години?
4 Тогава словото от Господа на Силите дойде към мене и рече:
5 Говори на всичките люде на тая земя и на свещениците, като кажеш: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия <месец> през тия седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?
6 И когато ядяхте и пиехте, не ядяхте ли и не пиехте ли за себе си?
7 Не са ли тия думите, които Господ е говорил чрез предишните пророци, когато Ерусалим бе населен и благоденствуваше, както и околните му градове, и когато южната и полянската страни бяха населени?
8 И Господното слово дойде към Захария и рече:
9 Така е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си,
10 не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца, или сиромаха, и никой от вас да не измислюва зло в сърцето си против брата си.
11 Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват.
12 Дори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите.
13 Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам;
14 но ще ги разпръсна като с вихрушка между всичките народи, които те не познаваха. Така страната запустя след тях, тъй щото нямаше кой да заминава и да се връща, защото запустиха приятната земя.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com