Захария 11
Библия, синодално издание
11 Отваряй, Ливане, портите си, и огън да погълне твоите кедри.
2 (A)Ридай, кипарисе, защото падна кедърът, защото и великаните са опустошени; ридайте, дъбове васански, защото е повалена непроходната гора.
3 (B)Чува се глас от ридание на пастири, защото е опустошено тяхното великолепие; чува се рикане на лъвчета, защото е опустошена хубостта на Иордан.
4 (C)Тъй казва Господ, Бог мой: паси овците, обречени на клане,
5 (D)които купувачите безнаказано колят, а продавачите им казват: „благословен да бъде Господ; аз разбогатях!“ И пастирите им не ги жалят.
6 (E)Защото Аз няма вече да прощавам жителите на тая земя, казва Господ; и ето, ще предам човеците, всекиго в ръцете на ближния му и в ръцете на царя му, и те ще поразяват земята, и Аз няма да я избавя от ръцете им.
7 И ще паса овците, обречени на клане, овци наистина бедни. И ще Си взема две тояги, и ще нарека едната – благоволение, другата – вериги, и с тях ще паса овците.
8 (F)И ще изтребя трима от пастирите в един месец; и ще се отвърне душата Ми от тях, както и тяхната душа се отвръща от Мене.
9 (G)Тогава ще кажа: няма да ви паса; която умира, нека умре, и която загива, нека загине, а които остават, нека ядат плътта една на друга.
10 И ще взема тоягата Си „благоволение“ и ще я пречупя, за да унищожа завета, който сключих с всички народи.
11 И той ще бъде унищожен в оня ден, и тогава ще узнаят бедните от овците, които Ме очакват, че това е словото на Господа.
12 (H)И ще им кажа: ако ви е угодно, дайте Ми заплатата Ми; ако ли не – не давайте; и те ще Ми претеглят за отплата трийсет сребърника.
13 (I)И рече ми Господ: хвърли ги в църковната каса, – висока цена, за каквато те Ме оцениха! И взех аз трийсетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен за грънчаря.
14 (J)И счупих другата Си тояга „вериги“, за да разкъсам братството между Иуда и Израиля.
15 И Господ ми рече: вземи си още принадлежностите на едного от глупавите пастири.
16 (K)Защото ето, Аз ще поставя пастир на тая земя, който не се грижи за загиващите, загубените няма да търси и болните няма да лекува, здравите няма да храни, а месото на тлъстите ще яде и копитата им ще откъсне.
17 (L)Горко на невредния пастир, който оставя стадото! Меч върху ръката му и върху дясното му око! ръката му съвсем ще изсъхне, и дясното му око съвсем ще потъмнее.
Захария 11
1940 Bulgarian Bible
11 Отвори, Ливане, вратите си За да изяде огън кедрите ти.
2 Ридай, елхо, защото падна кедърът, Защото отбраните <кедри> се разрушиха; Ридайте васански дъбове, Защото непристъпният лес се изсече.
3 Глас <се чува> от ридаещи пастири, Защото това, с което се славеха, се развали, - Глас на млади лъвове, които рикаят Понеже Иордановото величие се развали.
4 Така казва Господ моят Бог: Паси стадото обречено на клане,
5 Чиито купувачи ги колят, И не считат себе си за виновни; Докато продавачите им казват: Благословен Господ, защото обогатях! И самите пастири ги не жалят,
6 Затова няма вече да пожаля жителите на тая земя, казва Господ; Но, ето, ще предам човеците Всеки в ръката на ближния му И в ръката на царя му; И те ще разорят земята, И Аз няма да ги избавя от ръката им.
7 И тъй, аз пасох обреченото на клане стадо, наистина най-бедното от всички стада! Още си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото.
8 И изтребих трима пастири в един месец, понеже душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мене.
9 После рекох: Няма да ви паса; което умира нека умира, и което загива нека загива, а останалите нека ядат всеки месото на ближния си.
10 И като взех тоягата си Благост пресякох я, за да унищожа завета, който бях направил с всичките племена.
11 И в същия ден, <когато> биде пресечена, бедните от стадото, които внимаваха на мене, познаха наистина, че това бе Господното слово.
12 Тогава рекох: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, но ако не, недейте. И тъй, те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника.
13 И Господ ми рече: Хвърли ги на грънчаря, - хубавата цена с която бях оценен от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря.
14 Тогава пресякох и другата си тояга, Връзки, за да прекратя братството между Юда и Израиля.
15 И Господ ми рече: Вземи си сега оръдията на безсмислен овчар.
16 Защото, ето, Аз ще въздигна пастир на земята, Който няма да се сеща за изгубените, Нито да търси разпръснатите, Който няма да цели ранената, Нито да пасе здравата Но ще яде месото на тлъстата, И ще разсича копитата им.
17 Горко на безполезния пастир, Който оставя стадото! Меч <ще удари> върху мишцата му И върху дясното му око, Мишцата му съвсем ще изсъхне, И дясното му око съвсем ще се помрачи.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com