Естир 9
Библия, синодално издание
9 (A)В дванайсетия месец, сиреч в месец адар, на тринайсетия му ден, когато дойде време да се изпълни заповедта на царя и повелята му, в оня ден, когато неприятелите на иудеите се надяваха да вземат власт над тях, а излезе наопаки, че самите иудеи взеха власт над своите врагове, –
2 събраха се иудеите в градовете си по всички области на цар Артаксеркса, да турят ръка върху своите зложелатели, и никой не можа да устои пред лицето им, защото страх от тях бе обзел всички народи.
3 И всички князе по областите и сатрапи и областеначалници и изпълнители на царските дела подкрепяха иудеите, понеже ги бе обзел страх от Мардохея.
4 (B)Защото Мардохей беше силен в царския дом, и славата му се носеше по всички области, понеже тоя човек, Мардохей, се издигаше повече и повече.
5 Иудеите погубваха всичките си врагове, като ги убиваха с меч, умъртвяваха и изтребваха; и постъпваха с неприятелите си по своя воля.
6 (C)В столица Суза иудеите умъртвиха и погубиха петстотин души;
7 и Паршандата, и Далфона, и Асфата,
8 и Пората, и Адалия, и Аридата,
9 и Пармаща, и Арисая, и Аридая, и Ваиезата, –
10 (D)десетте сина на Амадатовия син Амана, враг на иудеите, убиха, но за грабеж ръка не простряха.
11 В същия ден съобщиха на царя броя на умъртвените в столица Суза.
12 И рече царят на царица Естир: в столица Суза иудеите умъртвиха и погубиха петстотин души и десетте Аманови синове; а какво ли са извършили в другите царски области? Какво е твоето желание? И то ще бъде удовлетворено. И каква е още твоята молба? Тя ще бъде изпълнена.
13 Естир отговори: ако е на царя угодно, нека бъде позволено на иудеите в Суза, да вършат същото и утре, каквото днес, и десетте Аманови синове да бъдат обесени на дърво.
14 И царят заповяда да направят тъй; и издадена бе за това повеля в Суза, и обесиха десетте Аманови синове.
15 Събраха се иудеите, които бяха в Суза, също и на четиринайсетия ден на месец адар и умъртвиха в Суза триста души, но за грабеж ръка не простряха.
16 И другите иудеи, които се намираха в царските области, се събраха да защищават живота си и да бъдат спокойни откъм своите врагове, и умъртвиха от неприятелите си седемдесет и пет хиляди, но за грабеж ръка не простряха.
17 Това стана на тринайсетия ден от месец адар; а на четиринайсетия ден от тоя месец те се успокоиха и го направиха ден за гощавки и веселби.
18 А иудеите, които бяха в Суза, се събираха на тринайсетия му ден и на четиринайсетия му ден, а на петнайсетия му ден се успокоиха и го направиха ден за гощавки и веселби.
19 Затова иудеите селяни, които живеят в открити села, прекарват четиринайсетия ден на месец адар във веселби и гощавки, като празник, и взаимно си пращат подаръци (, а ония, които живеят по главните градове, прекарват и петнайсетия ден на адар в добра веселба и пращат подаръци на ближните).
20 Мардохей описа тия случки и прати писма до всички иудеи в областите на цар Артаксеркса, до близки и далечни,
21 за да установят да празнуват всяка година четиринайсетия ден на месец адар и петнайсетия му ден,
22 като дни, в които иудеите се успокоиха откъм своите врагове, и като такъв месец, в който се преобърна у тях скръбта на радост и тъгата – на празник, – за да ги направят дни за гощавки и веселби, като взаимно си пращат подаръци и дарове на бедните.
23 И иудеите приеха това, което вече сами бяха почнали да вършат и за което Мардохей им писа,
24 (E)как вугеецът Аман, Амадатов син, враг на всички иудеи, мислеше да погуби иудеите и хвърля пур, сиреч жребие, за да ги изтреби и погуби,
25 (F)и как Естир дойде при царя, и как царят заповяда с ново писмо, щото злият кроеж на Амана, който бе намислил за иудеите, да се обърне върху главата му, и да обесят на дърво него и синовете му.
26 Затова и нарекоха тия дни Пурим, от думата пур (жребие, защото по езика им пурим значи жребие). Ето защо, съгласно с всички думи на това писмо и с онова, което сами видяха и изпатиха,
27 иудеите постановиха и приеха за себе и за децата си, и за всички, които се присъединяват към тях, неотменно да празнуват тия два дена, според заповяданото за тях и на времето им, всяка година;
28 и да бъдат тия дни паметни и празнувани във всички родове, във всяко племе, във всяка област и във всеки град; и тия дни Пурим да се не отменят у иудеите, и споменът за тях да не изчезне у децата им.
29 (G)Писа и царица Естир, дъщеря на Абихаила, и иудеинът Мардохей, най-настойчиво, да изпълняват това ново писмо за Пурим;
30 и пратиха писма с думи на мир и правда до всички иудеи в сто двайсет и седемте области на цар Артаксеркса,
31 за да пазят твърдо тия дни Пурим на времето им, както е установил за тях иудеинът Мардохей и царица Естир и както те сами ги определиха за себе си и за децата си, в дни на пост и плач.
32 Тъй заповедта на Естир потвърди тая наредба за Пурим, и тя биде записана в книгата.
Естир 9
1940 Bulgarian Bible
9 А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше <времето> да се изпълни царската заповед и указ, в деня когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари, (но напротив се обърна, че юдеите станаха господари, на ония, които ги мразеха),
2 юдеите се събраха в градовете си по всичките области на цар Асуира, за да турят ръка на ония, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всичките племена.
3 И всичките първенци на областите, и сатрапите, областните управители, и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото страх от Мардохея ги обзе.
4 Понеже Мардохей беше големец в царския дом, и славата му се разнесе по всичките области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.
5 И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване, и с погубване, и сториха каквото искаха на ония, които ги мразеха.
6 И в столицата Суса юдеите, избиха и погубиха петстотин мъже.
7 Убиха и Фарсандата, Далфона, Аспата,
8 Пората, Адалия, Аридата,
9 Фармаста, Арисая, Аридая и Ваезета,
10 десетте сина на неприятеля на юдеите Аман, Амедатаевия син; на имот обаче ръка не туриха.
11 На същия ден, като доложиха пред царя числото на избитите в столицата Суса,
12 царят рече на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови сина; какво ли са направили и в другите царски области! Сега какво е прошението ти? и ще ти се удовлетвори; и каква е още молбата ти? и ще се изпълни.
13 И Естир каза: Ако е угодно на царя, нека се разреши на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според указа за днес, и да обесят на бесилка десетте Аманови сина.
14 И царят заповяда да стане така; и издаде се указ в Суса, та обесиха десетте Аманови сина.
15 И тъй, юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар, та избиха триста мъже в Суса; на имот, обаче, ръка не туриха.
16 А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха та стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от ония, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот, обаче, ръка не туриха.
17 <Това стана на> тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.
18 Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.
19 Ето защо юдеите селяни, които живеят в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар, <ден> за увеселение и за пируване, и добър ден, и <ден> за пращане подаръци {Еврейски: Дялове.} едни на други.
20 Тогава Мардохей, като описа тия събития, прати писма до всичките юдеи, които бяха по всичките области на цар Асуира, до ближните и до далечните,
21 с които им заръча да пазят, всяка година, и четиринадесетия ден от месец Адар и петнадесетия от същия,
22 като дните, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им в добър ден, та да ги правят дни за пируване и увеселение, и за пращане подаръци едни на други, и милостиня на сиромасите.
23 И юдеите предприеха да правят както бяха почнали и както Мардохей им беше писал,
24 по причина че агагецът Аман, син на Амедата, неприятелят на всичките юдеи, беше изхитрил против юдеите да ги погуби, и беше хвърлил пур (сиреч, жребие) да ги погуби и да ги изтреби;
25 когато обаче, <Естир> дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше наредил с хитрост против юдеите, и да се обесят на бесилката той и синовете му.
26 Затова, нарекоха ония дни Пурим, от името пур. За туй, поради всичките думи на това писмо, и поради онова, което бяха опитали в това събитие, и което им се бе случило,
27 юдеите постановиха, и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тия два дни, според предписаното за тях и във времето им всяка година;
28 и тия дни да се помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тия дни Пурим да се не изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомството им.
29 Тогава царица Естир, дъщеря на Авихаила, и юдеина Мардохей писаха втори път със силно наблягане за да утвърдят написаното за Пурима.
30 При това, <Мардохей> прати писма до всичките юдеи в сто и двадесет и седемте области на Асуировото царство, с думи на мир и искреност,
31 за да утвърди тия дни Пурим във времената им, според както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали, и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в <спомен на> постите и плача си.
32 И тая наредба за Пурима се потвърди със заповедта на Естир; и записа се в книгата.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com