Еклисиаст 4:8-10

Библия, синодално издание

^8 (A)човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. „За кого ли пък – казва той – се трудя и лишавам от блага душата си?“ – И това е суета и нехубава работа.

^9 (B)По-добре двама, нежели един, понеже имат добра награда за труда си.

¹⁰ Защото, ако падне единият, другият ще подигне другаря си. Но горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го подигне.