Еклисиаст 7
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Съвети за благоразумие
7 (A)По-добре е добро име, отколкото многоценно миро; по-добре е денят на смъртта, отколкото денят на раждането. 2 По-добре е да отиваш в дом на ридание за покойник, отколкото в дом, където се пирува, защото такъв е краят на всеки човек – който още живее, ще приеме това в сърцето си. 3 Скръб е по-добре от смях, защото, когато лицето е печално, сърцето става по-добро. 4 Сърцето на мъдрите е в дома на плача, а сърцето на неразумните – в дома на веселието. 5 По-добре е човек да слуша изобличения от мъдрец, отколкото – песни на глупец, 6 защото смехът на глупавия е като пращенето на тръни под котел. И това е суета. 7 (B)Насилието отнема ума на мъдрия, подарък също развращава. 8 Краят на нещо извършено е по-добър, отколкото началото му; търпелив човек е по-добър, отколкото горделив. 9 (C)Не бързай с духа си към гняв, защото гневът се таи в гърдите на глупците. 10 Да не речеш: „Как стана така, че предишните ми дни бяха по-добри от сегашните?“ Неразумно питаш за това. 11 Мъдростта е благо, както и наследството, придобивка за онези, които виждат слънцето. 12 (D)Защото сянката на мъдростта е сянката на среброто; но предимството на знанието е това, че мъдростта оживява онзи, който я притежава.
13 Вгледай се в Божиите дела: кой може да изправи онова, което Той е създал криво? 14 В щастливи дни бъди блажен, в злочестни дни се отдай на размисъл: и двете са дело на Бога, за да не може човек да отгатне какво ще дойде след него.
15 (E)През дните на своята суета се нагледах на всичко: случва се праведник да загине при цялата си праведност, случва се нечестив да дългоденства в злодеянието си. 16 Не прекалявай с праведността, не се изтъквай с много мъдруване: защо да се погубваш? 17 (F)Не се предавай на грях и не бъде неразумен: защо да умреш преждевременно? 18 Добре е да се придържаш о едното, а и от другото да не оттегляш ръка. Защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.
19 (G)Мъдростта дава на мъдрия повече сила, отколкото силата на десет властника в един град.
20 (H)Няма човек на земята толкова праведен, че да върши само добро и никак да не греши.
21 Не обръщай внимание на всяка мълва, да не чуеш роба си, че злослови срещу тебе. 22 Защото колко пъти е било – сърцето ти знае това, – когато ти сам си злословил срещу други хора.
23 Всичко това изпитах с разум. Казах си: „Искам да добия мъдрост“, но тя се отдалечи от мене. 24 Далеч остава това, което вече е било, и дълбоко, дълбоко е потънало – кой ще го достигне? 25 Аз насочих размислите си, за да узная, изследвам и търся мъдрост и разум – за да разбера, че нечестието е глупост, а глупостта – безумие.
26 (I)И ето, аз открих, че по-горчива от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето ѝ е примка, ръцете ѝ – окови. Благоугодният пред Бога ще се избави от такава, а грешникът ще бъде уловен от нея. 27 Ето това открих, каза Еклисиаст, като изследвах нещата едно след друго, за да постигна сигурна преценка: 28 (J)каквото търсеше душата ми, аз не го намерих – един мъж открих сред хиляда, но ни една жена сред всички не намерих. 29 Ето само това открих, че Бог е сътворил човека справедлив, но хората са се впуснали в различни мъдрувания.
Еклисиаст 7
1940 Bulgarian Bible
7 <Добро> име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта <повече> от деня на раждането.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;
6 Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
12 Защото, <не само че> мъдростта е защита <както> и парите <са> защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.
16 Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
21 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
22 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
23 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но <мъдростта> се отдалечи от мене.
24 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
25 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
26 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.
27 Виж, това намерих, казва проповедникът, <Като изпитвах> нещата едно по едно, за да намеря причината;
28 (И душата ми още го изследва, но не съм <го> намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} <жени> не намерих.
29 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com